Под миниатюрата се чете Цесаръ Михаилъ гръком.

Зонара е достатъчно подробен. И може да се прочете на:

http://www.promacedonia.org/gibi/7/gal/7_166.html

Но по добре да прераскажа Чертков, който въпреки, че е писал преди повече от 170 години, а  е достатъчно точен.

Тома (сред прекаляващите с водка е известен и като Тома – славянина), който бил началник на федератите не приел новия император. Той се намирал в Азия заедно с поверените му войски и желаейки да отмъсти за убийството на император Лъв, вселил дух на непокорство към новия господар на подчинените си. Скоро броя на съучастниците нарастнал толкова много, че той покорил много от източните страни (азиатските предели на империята без Армениак и Опсикон). Войските му били многочислени и не само от гърци, но (по Кедрин) и от египтяни, перси, индийци, асирийци, арменци, халдейци и т.н. Тома имал свой флот и разбил императорските войски, овладял корабите им и преминал с 80000 армия в Европа и обсадил Цариград. Обсадата продължила с известни успехи за Тома и той може би щял да надделее особено защото населението ненавиждало Михаил.  Българският княз Муртаг (забележете историците преди 170 години са знаели, че нито е хан нито е Омуртаг, а тези от преди 50-100 години не го знаят) узнал за трудното положение на императора и бедствието на столицата побързал на помощ на обсадените и разбил войската на Тома до крак. Примера на българските войски 100 години по-рано явно е бил заразителен. Отново българите спасяват обсаждания Цесарьград. Флота веднага се покорил на императора, а княз Муртаг с плячката и пленниците се прибрал. Остатъците на войската на Тома в Тракия били разбити а самият Тома пленен и измъчван до смърт от Михаил. Войната продължила три години (821-824). В началото Тома се бил срещу арабите при Антиохия, а накрая последните му привърженици били пленени при Виза. Военни действия на гражданския конфликт са били из почти цялата римска империя. 

https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxydW5paXN0b3JpYWlpfGd4OjI3MmI1ZGQ1YWNkYjgzOGQ

Писанията на Гергий Кедрин за тези събития може да се видят на:             http://www.promacedonia.org/gibi/6/gal/6_229.html

… По суша непрекъснато ставали престрелки, като ту Михаил, ту синът му Теофил нападали бунтовниците заедно с Олвиан и Катакила. Понякога силите на императора имали намощие, а понякога тези на бунтовника, но не били показани блестящи и смели сражения на бойните редици, понеже императорът бил с много по-малочислено множество и не можел да се противопостави на силата на узурпатора. При това положение на нещата (на четвъртата година от бунта вче имало слух, че императорът е затворен в стените на Цариград и обсаден) царят (василевсът) на Българите Мортагон тайно изпратил някого при (Михаил), за да му съобщи, че по свой почин желае да прати помощ и подкрепление. Михаил пък, било че действително съжалявал сънародниците си, било че пестял парите (защото от всички императори дотогава бил най-големият скъперник), похвалил предложенията на българите, но отказал помощта. Обаче Мортагон, който и без това се наслаждавал на войните и който обичал да трупа плячка, пък и искал да укрепи и затвърди тридесетгодишният мир, сключен с по-рано царувалия Лъв, приготвил войската си срещу узурпатора. И така, като с озовал в ромейските предели, разположил се на стан в така наречената местност Кидукт (Акведукта до  Хераклея западно от Константинопол). Всичко това се разчуло и не останало тайна за бунтовника. Както е естествено, той останал поразен и изгубил ума и дума; все пак, когато се опомнил и съвзел, въоръжил войската си. Но сметнал, че с разделената си на две войска е съвсем безсилен и лесно уязвим, защото за обсадата на престолния град се нуждаел не от малобройна, а от твърде голяма и значителна войска, способна да се противопостави открито на противника. Пък и на българската войска трябвало да се противопостави не малка, а голяма и избрана сила. И тъй за да не бъде лесно уязвим, бидейки разделен на две, той се оттеглил от столицата и се разположил войската си срещу българина на гореуказаното място, защото сметнал, че е достатъчно силен да се бори с него. Обаче когато се завързало сражение узурпаторът бил напълно сразен и голям брой от хората му избити. А оцелелите се спасили чрез бягство и като се събрали на едно мъчнопроходимо място, очаквали какво ще стане. Българският владетел (архонт) пък се върнал в страната си с взетите пленници и голяма плячка, възрадван и ликуващ от победата.

Не можем да се съгласим с глосатора на Иван Александър, че Моуртаг имал голяма обич Михаил. Поне не виждаме такава теза в писанията на Кедрин.