При този цесарь Львъ, коумане нападоша на Цесарьград и на  вся земя и после в мор избиха греки, а прочие блъгаре съсякоха все.

В дните на този цесарь отвори се Рим към Франките заради хулите му.

 



Първото изречение написано с киновар ясно се чете над миниатюрата.

  Цесарь Лъв Исавър (717-741) е виден иконоборец и във втората година от царуването сарацините обсаждат Константинопол. Тук под кумани се разбират арабите. Ето как е отразено в хрониките.   Теофан 717 г… Тогава Масалма, зимувайки в Азия, приел обещанието на Лъв и знаейки, че  му се   присмиват дошъл в Авидос и превозил значително количество войски в Тракия и тръгвайки срещу царствения град, писал при това на Сюлейман, свою пръв съветник, да дойде с своя приготвен флот. На 15 август започнал обсадата на града, разорявайки близките тракийски крепости. Окоро стените изкопали огромен ров, а над вала издигнали каменно укрепление без хоросан. На 1 септември индиктион 1 дошъл Христовия враг Сюлейман с флот, с емири, с огромни военни кораби и с бързи кораби, общо до 1800 и застанал на пространството от Мангавър до Кикловия. … Благочестивия цесарь веднага изпратил срещу тях огнените кораби от Акрополиса и с Божия помощ ги изтребил; някои останали в огнено обятие разхвърляни до приморските стени, а други потънали в морските дълбини заедно с хората. …. Когато настъпила зимата най-жестоката, такава че Тракия в продължение на 100 дни била в лед, като у неприятеля погинали много коне, камили и други животни. …. Достигнала ги и смъртоносна язва и безчислено множество погинало от нея; вдигнали се срещу тях на война и българите, и както казват знаещите истина люде, избили от тях 22000.     http://fictionbook.ru/author/feofan_ispovednik/hronografiya/read_online.html?page=35   http://www.promacedonia.org/gibi/3/gal/3_268.html Зонара Предводителят на арабите Масалма преминал от Абидос в Тракия с голяма войска и плячкосал голяма част от тракийската земя. Той нападнал и Цесарьград и се разположил на стан покрай стените му откъм сушата. Самият той обсаждал града от тази страна, а архисатрапа Солима с голяма флота – откъм морето. Но ромеите с помощта на течния огън обърнали в бягство както бойните, така и товарните им кораби. Тогава мнозина от навархите, чийто кораби още не били засегнати от тоя огън, се отчаяли и минали на страната на императора. По такъв начин била погубена по-голямата част от флотата на арабите. А пък ромейски пехотни войски пресрещнали тези от тях, които плячкосвали във Витиния, и избили мнозина, така че и те се изплашили и побягнали. Страшен глад измъчвал арабите, като като се намирали в Тракия та дори не се отказвали от никое умряло животно. Говорят дори, че те вкусвали човешко месо. При това налегнала ги и чумна болест, която погубила мнозина. И българите също ги нападнали и както разказват някои писатели, направили плячка на меча си много хиляди от тях.     http://www.promacedonia.org/gibi/7/gal/7_166.html   При Чертков това е описано така: Втората фраза от добавката се отнася до преминаването на Рим от властта на Константинопол към формалния контрол на Франкската държава. Иконоборческата политика на Лъв Исавър среща остра съпротива в цяла Италия и Григорий II се съобразява изцяло с тези настроения. На териториите на Римската империя където контрола на Лъв е силен е имало жестоко преследване на иконопочитателите. Лъв заповядал на монасите иконопочитатели да намазват със смола косите и брадата и да слагат на главите им икони, а след това да ги запалват. По късно папа Григорий отлъчил Лъв от църквата и освободил жителите на Италия от клетвата която дали на Лъв. През 729 Григорий потърсил помощ от Карл Мартел управляващ Франкската държава срещу Лъв Исавър. В 732 г събора от 93 епископи постановил да се противят с всички сили на императорските повели по отношение на преследването на почитателите на иконите. Върха на противопоставянето бил в 733 когато Лъв изпратил флот срещу Италия и сухопътна армия срещу Равена. Корабите били разпръснати от буря, а войските разбити от жителите на Равена. По-късно Илирия, Гърция, Македония и други страни били откъснати от зоната на контрол на Папата и прехвърлени към Константинополския Патриарх. Финалния етап на противопоставянето е през последната година на управление на Лъв - 741 когато следващият папа Григорий III изпраща тържествено посолство, с поръчение да връчи на повелителя на Франкската държава ключовете и хоругвите на св. Петър.   И наистина Рим се отвори към Франките поради хулите на Лъв. Това е било твърде важно и за българската история за да бъде отбелязано с киновар.   https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxwcm9pc2hvZGFuYWJ1bGdhcml0ZXxneDo2N2ZiODQ1OGJhN2Q5OGI1