По времето на шаха Иран беше втората икономика в Азия. Това не се дължеше нищо друго освен на петрола.  Ако погледнем днешните таблици на БВП по номинал ще видим, че Иран заема 4 място в Азия. Данните са със звездичка, която трябва да се чете внимателно. Курса на долара е по данни на иранската национална банка. Интересно че по-времето на "вечния" първи, ако имаше такава класация бихме били в първата половина на таблицата по БВП на Европа. Ако обаче класацията на Азия е по покупателна способност Иран автоматично заема 9то място, което място заема и по население. Но защо да обръщаме такова внимание на Иран.  Причината е , че страната заема абсолютно възлово място в Азия. Контролирайки входа към Персийския залив страната може да контролира и световната търговия с петрол.  През ормузкия пролив минават 21 % от световния добив на петрол, и ако това не е много за някои то за източна Азия от там минава почти 70% от вноса. При затваряне на пролива Китай, Япония и Корея ще бъдат собственици на сгромолясали икономики и то само за 2-3 седмици след това. Много хора си мислят, че Иран би се изкушил да затвори пролива, но това е малко вероятна хипотеза, тъй като Иран е силно заинтересован пролива да е отворен тъй като неговия петрол също мминава отттам. Същевременно Иран изгражда добри отношения с Русия, които сега по време на войната са безценни за Кремъл. Преди началото на войната Кремъл беше силно заинтересован да бави вдигането на санкциите над Техеран, но сега интересите от добри взаимоотношения са взаимноизгодни. Нека да припомня, че Иран и Китай сключиха договор който да доведе до 400 млрд долара китайски инвестиции. Това би върнало Иран на предишните му позиции в икономиката на Азия и света, но китай не бърза с инвестициите, понеже китайската икономика е изправена пред трудности. Това вероятно до година две ще се промени и ще постави Иран на предишното му място. Тук има още една особеност, Китай не бърза да използва и Иранската жп мрежа за нарастващия сухоземен експорт към Европа. След руската инвазия, Китай пренасочи огромна част от сухоземния експорт през Казахстан и Азербайджан. Явно за да не попадне под американски санкции не се разработват маршрутите през Иран. Любопитно е че Иран се готви за такова бъдеще като разгръща мащабно жп строителство въпреки ,че санкциите силно го затрудняват.






Очаква се още тази година да бъде построен последния участък Рещ Астара, който ще позволи Достъп на Русия  до Бендер Абас на Персийския Залив. Вероятно до 2 г ще бъде завършена и жп линията до Чахабар, където Индия има концесия и рязко ще вдигне индийския експорт към Русия и централна Азия и руския експорт към южна Азия. Една от причините Иран да не обръща толкова внимание на санкциите на САЩ е , че вече е изградил механизми с които да ги заобикаля, а също така, че може да се възползва от китайския и индийския пазар на петрол. Само, че ще се сблъска с руските продавачи на петрол чиято отстъпка достига 50% от пазарната цена. Русия е силно заинтересована да проучи и прилага иранските "технологии" за заобикаляне на санкциите. Тук интересите са противоположни и сигурно Иран няма да ги предложи даром. Китай се опитва да построи жп линии през Киргизия , Таджикистан и Афганистан за да заобиколи Казахстан и ката да има маршрути, които да не зависят от една или друга държава. Иран би могъл да се възползва от това, но ще са необходими поне 4-5 г за да се осъществят такива маршрути. Иранската икономика е типична за държава разчитаща на собствено производство. Въпреки това не достигат нефтохимически и химически заводи, които да дадат повече краен продукт.  Това може да се види от стокооборота на Иран, който е под 40% от Турския при положение, че имат еднакво население и съпоставими икономики. При това сравнение БВП е неподходяща мярка поради особеностите на иранската икономика, но малкия стокооборот на Иран е видим едва 2 пъти по-голям от българския при 13 повече население.      При сегашното положение Иран не е в състояние да осребри географското си положение, но е повече от очевидно, че това ще стане в близко бъдеще. Иран е с държава с претенции да бъде цивилизация сама по себе си.  Ако се върнем назад в историята и видими, ахеменидска Персия, Партия, Сасинидска Персия ще видим цивилизационните претенции, които се разпростират далеч извън етническите предели. В южен Иран има едно водохранилище наречено язовира на императора /Банд-е Кайсар/. Построено от пленените римски войници.  Става въпрос за победата на Шапур I над Валериан , която е изобразена  на скала по-късно.





В очите на персите , риммляните  са победим съперник. При такава блестяща древна история какво се случва  с Персия, така че да загуби блясъка си за 1300 г.  Причината е арабското нашествие, което променя цивилизационния код на персите и ги връща назад в развитието им. Разбира се такава теза надали ще може да намерим в официалната им история.  И когато през 8 век Персия се управлява от тюркски династии започва нов разцвет, който продължава до началото на 13 век. Някога процветяващата страна е завладяна от монголите и подложена на унищожение. Персия е върната няколко века назад. Докато в ранната си история многократно е устоявала на Рим, то след 15в едва удържа османските напъни, а войните и с Русия са повече от неуспешни. Персийската цивилизация очевидно е пречупена от арабското и монголското завоевание.  Днес етническите перси са малко повече от половината население. Като част от малцинствата са тюркски. Но дори персоезичните малцинства имат центробежно влияние.  Пред управниците в Техеран стоят три пътя : упование на религията, установяване на силни връзки с езиковоблизки държави и малцинства и трето врастване в бившата империя. Пътя , който избират аятоласите е теократична република - твърде странно звучаща теза.     За мен е очевидно, че бъдещето пред Иран е добро въпреки управлението.  Икономическото развитие е подкрепено от младо образовано население и от смайващи запаси на нефт и газ, които могат да подсигурят икономиката.