Славянските държави нямат политически форум за разлика от тюркоезичните. Тук ще пропусна да окачествя турската политика за която няма отделна дума за тюркоезичен, а има само туркоезичен. Славянските държави имат около 300 млн население, тюркоезичните са около 200 млн, а персоезичните народи пак около 200 млн. И трите езикови групи имат водеща голяма държава, която е безспорен икономически и политически лидер. Докато с тюркоезичните държави сме добре запознати, персоезичните някак стоят доста далеч от нас като култура и политика. Описанията на поведението на старшите турски политици често се описва като следващо 3 различни политики в различни комбинации. Неоосманизъм, неоислямизъм и /пан/тюркизъм. Това ни звучи ако не близко , то поне познато. Но нека се прехвърлим на персоезичните държави , те са три и половина : Иран, Афганистан, Таджикистан и западен Пакистан. Ще започна отзад напред с Пакистан. При разделянето на Индия западен Пакистан е създаден на базата на религията и приемайки арабицата, приема и значима част от персийската култура като езикови заемки, архитектура поведенчески реакции и т.н. Естествено персийската култура е пречупена през местния манталитет и огромното влияние на урду говорящия културен елит по-голямата част от който са преселници от хиндуиската част на Индия. Но освен, че е културно повлиян от Персия , Пакистан е дом на поне 50 ;млн души от персоезичното семейство. Същевременно тези народи имат относително малко влияние в политиката на страната където водещи са урдуезичните бивши преселници. От останалите 3 държави моноетничен е само Таджикистан. В Иран и Афганистан има големи тюркоезични народи. Същевременно Иранските управляващи не излъчват послания за обединение на база езикова или културна общност, каквито послание излъчва Турското ръководство за тюркоезичните народи.  Ако направим паралел Турция , Иран, пред ръководството на последния стоят три пътя - имперски амбиции основани на минала слава, обединяване на народи на база езикова и културна близост и трето акцент на шиитски ислям.. Ръководството на Иран което е силно привързано към религията е приело третия път.  Използването на шиизма като оръжие е прието от ръковоството на Иран и е основата на взаимоотношенията със всички съседи. В резултат на това Иран счита за близки, не държавите с билзък език и култура, а тези, които имат певече шиити или близките им исмаили, заиди и др. Тук трябва да припомним , че шиитите сред арабите са живеещи по-често по крайбрежието отколкото в пустинята. В резултат Иран има интереси в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен и по южното крайбрежие на персийския залив. Тоест липсва политика по отношение на персоезичните народи и държави, а интереса е изцяло религиозен. Тук трябва да отбележа, че освен че Иран е голяма по територия и население държава има много петрол и развива последователно нефтохимическа, машиностроене, автомобилостроене и др индустрии. Има изключителен акцент, върху отбранителната индустрия и военното строителство. Иран е в остър конфликт със Саудитите и разбира се трябва да си пази гърба от съюзника им Пакистан. 
    Иран сключи изключително важен договор за китайски инвестиции. Страната изпитва остра нужда от твърда валута и тя трябва да дойде чрез разширяване на търговията с Китай. Иран поддържа и отлични връзки с Индия, където продава значима част от петрола си.

   Тук виждаме разликата между Турция и Иран, които прилагат различни начини за да мобилизират периферията си. Продължилито половин хилядолетие съперничество между Османската империя и Персия никога не е довело до решително преимущество на османците въпреки безпорното им предимство от гледна точка на русурси. Персия независимо от управниците си винаги е била преграда пред западния съсед независимо как се нарича той.

Интересни съпоставки... Персия има значително присъствие в историята...