Този  7 Събор  в горната част на горната миниатюра (миниатюрата е от 7 събор по времето на Ирина и Констатин VI)

Цесарьство Никифора Геника

Ета Кроума кнеза

С този цар, княз Крум отново направи бран под Одрин и го разби, та и самият цар едва избяга и българите взеха цялото богатство на царя и на гърците. 

При Зигиберт има 2 кратки изречения.

813 г. Император Михаил влязъл в сражение с българина Крум и победен избягал от бойното поле. (22 юни 813) Отчаян от положението, той се отказал от властта и станал монах.

http://www.promacedonia.org/libi/3/gal/3_044.html

При Теофан са повече.

Може да ги прочетем от ГИБИ

http://www.promacedonia.org/gibi/3/gal/3_288.html

или на руски:

http://fictionbook.ru/author/feofan_ispovednik/hronografiya/read_online.html?page=32

 

804.

При Михаил цесаарь римски 1 г.

В същата година на 2 октомври, 5 индиктион, в петия ден от седмицата в един часа, най-благочестивия младия царедворец Михаил на бил провъзгласен за цесарь на Хиподрума от целия сенат и от всички легиони.  

Ставракий, като чул за неговото провъзгласяване, начаса си остригал косите, надянал монашеска одежда от ръцете на монаха Симеон, който му бил родственик, и дълго викал  на патриарха, който дошъл в двореца заедно с цесарь Михаил и със сестра му. Много го молили да не се разстройва от настъпилите промени, които не са направени злоумислено, а от отчаяние за живота си.  Ставракий, заразен от бащината хитрост, прекъснал речта му, казвайки: няма да намериш по-добър приятел.  В четвъртия час на деня Михаил бил коронован от Патриарх Никифор на извисеното място във великата църква, от което дошла общата радост и той подарил на патриарха петдесет литра злато и 25 литра на служителите в църквата.  Като великодушен и не сребролюбив човек, той ги  утешил, като наградил всички обидени от алчността на Никифор и с подаръци привлякъл към себе си благоразположението на сената и войската. На 12 същия месец била коронована Прокопия за царица, в зала Августея и подарила на сената велики подаръци.

…. На 17 юни цесарь Михаил тръгнал на поход против българите и цесарица Прокопия го съпровождала до Цурулон.  В това време Крум, вождът на българите, превзел с обсада Дебелт, и преселил предалите се жители  с епископа на друго място; и войните особено опсикийските и тракийските недоволни от злонамерените внушения на царските съветници  се обърнали с възмущения и ругателства, но цесаря ги усмирил с подаръци и със съвети ги заставил да мълчат. Българите междувременно, разбирайки за възмущението на войските, и това, че се страхуват от война и от военни порядки и безчинстват, се устремил към Тракия и Македония, а християните от Анхиало и Верия избягали, дори и да не ги гонели.  Новозаселените живеещи в Никея (малка Никея), в крепостта Проватон, а в други крепости като Филипопол, Филипи и Стромон, ползвайки се от случая се върнали в родните си страни.

.... Без лицемерие говорил на войските за православната вяра, той се върнал в царстващия град. ….

805.

В тази година (813) Крум вожда на българите, изпрати посолство до цесаря Михаил за мир чрез Даргамир, желаейки да потвърди сключения при Теодосий сина на Адраминтина и патриарх Герман с Комерсий, който тогава бил повелител на България (договора от 716).  В договора  Милеон Тракийски означил границата между двете страни; било писано да се дават дрехи и червени кожи на цена 13 литра злато, а заедно с това двете страни да връщат взаимно бегълците, ако са били злоумишленици против своите правителства; търгуващите от двете страни давали своите стоки за подпис и печат и да плащат данък. Той написал такава заплаха на цесаря: ако ти не побързаш да потвърдиш мира, ще ме накараш да дойда и обсадя Месемврия.  Цесаря, като получил това предложение, по внушението на лоши съветници не приел мира. От лъжливо благочестие, но повече от невежество глупави съветници твърдели, че не трябвало да дават бегълците и в като свидетелство привеждали Евангелските слова господни: дошлите при мен няма да върна.  В средата на октомври Крум обкръжил Месемврия с машини и обсадни оръдия, които се научил да строи по причина на Никифор, разорителя на християните. По време на своя поход той приел един покръстен арабин, много опитен в механиката и го назначил в Адрианопол, като не не дал достойно заплащане, нито благодеяние, а и му намалил заплащането, а когато този започнал да се жалва, жестоко го набил.  Обидения бил в отчаяние, избягал при българите и ги научил да строят военни машини. Крум обсадил града  и тъй като няма съпротива, а града помощ, поради това че някои спели, след месец обсада го превзел.  

… На 22 юни християни и българи недалеч от Адрианопол се приготвили за сражение от което християните силно се колебаели от страх и враговете им имали това преимущество, че след първия удар видели християните бягащи. Крум се удивил на това, но смятал случилото се за някаква засада и известно време удържал своите от преследване. Но видял безпорядъчното бягство, преследвал ги и избил много войни, взел обоза и заедно с него голяма плячка. Цесаря, увлечен от бягащите се завърнал в града, проклинайки и войните и началниците и се заклел да свали от себе си царската корона, съобщил го на патриция Леон военачалник на източните страни, мъж благочестив на всичко способен, който можел да управлява царство, но Леон не се съгласил да приеме царството, и цесаря го оставил предводител на легионите. На 24 юни пристигнал в царстващия град с намерение да махне от себе си властта, да избере друг цесарь в което не се съгласили с него съпругата му и чиновниците. Но Никифор светейшия патриарх одобрил това намерение и гарантирал за спасението му и това на детето му, ако по такъв начин предаде на някого своята власт.  Военачалниците и войската узнали за бягството на цесаря и без надежда, че той ще царства над тях се посънетствали помежду си и помолили Леон военачалника на източните страни да помогне на общото дело и да приеме на себе си благоустройството на християните.

Той известно време усилено отказвал, представяйки си трудното състояние и страшните набези на варварите и съхранявайки дадената на цесаря клетва чиста не злоумислена.

Но виждайки, че врага настъпва към града, написал и потвърдил пред патриарх Никифор своята православна вяра, просейки неговите молитви и благословения за приемане на царството.

И възлезе на трибунала  пред града бе признат и от военачалниците и от войните за законен римски цесарь и в средата на деня влезе през златните врата в Константинопол и зае двореца. Междувременно Михаил, който чул за провъзгласяването му, заедно с Прокопия своята съпруга и децата избягал в молитвенния дом на площада и всички те се остригали и положили на себе си монашески одежди.

Можем да се доверим на Теофан, който е съвременник на събитията.