" Този цар излезе против българската земя при княз Крум, отначало го победи и разхити носеното от него богатство. След това обаче Крум се събра със своите, които бяха останали от поражението, нападна нощем царя и не само разби гърците, но отряза главата и на самия цар и като я окова отгоре със сребро и наливаше вино в нея.Даваше на българите да пият."

По това време император бил Никифор покръстен арабин от малоазийските провинции, който от поста финансов министър (логотет геник от там и Никифор Геник   или Никифор Логотет – Никифор министърчето) организира преврат срещу императрица Ирина.

Към края на управлението си Никифор увеличил данъците и започнал да събира данъци за бъдещи години.

На миниатюрите ясно четем киновара (надписан под тях).

Никифоръ цесарь идет на блъгарм

Кроумъ кнезъ оухвати Никифора цесарь и wтсече главъ его

Кроум кнезъ окова главъ Никифора Цесарь и напивать здравицъ блгаромъ

Зигеберт е кратък

807 г Над българите се възцарил Крум (Chrumn). (803)

810 г (811) Император Никифор нахлул в България. И понеже не съумял да бъде умерен в победата, бил убит от българите заедно с голям брой сенатори.  След него син му Ставракий царувал една година.

http://www.promacedonia.org/libi/3/gal/3_044.html

При Теофан информацията е много, той все пак е съвременник на събитията.

http://fictionbook.ru/author/feofan_ispovednik/hronografiya/read_online.html?page=32

http://www.promacedonia.org/gibi/3/gal/3_277.html

В същата година (803) на 31 октомври, индиктион 11, в 4 часа през нощта на вторник, патриция Никифор финансов министър употребил тиранска власт против най-благочестивата царица Ирина; така Бог позволи своите неизповедими съдби за многото наши прегрешения. На Никифор съдействали натриция Никита и началника на военните корпуси.    

Патриция Сисиний и брат му, и коварните и клетвопрестъпни Трифилии. С тях били патриция и квестор Леон, Серантапихос, патриция Григорий син на Мусулакий, натриция и квестор Теоктист, патриция Петър; те измамили някои от началниците на войската.      

Като дойдоха до медните врати, внезапно и с лъжа ги уверили, че са изпратени от царицата да провъзгласят  за цар Никифор, защото Аеций я принуждава да провъзгласи за цар своя брат Леон.

Те повярвали на една толкова нагла лъжа и поздравили като цар тиранина. После същите патриции отишли към великия дворец и влезли в него. Оттук изпратили по целия град низши люде и роби и до полунощ обявили за провъзгласяване на царя, поставили стража около двореца Елефтерия в който тогава се намирала царицата.

Сутринта изпратили за нея и я заключили в големия дворец; а после се отправили във великата църква за коронясване на злодея. Целия народ от града дошъл тук, всички роптаели за извършеното, проклинали коронясващия и коронясвания, и тези които се радвали с тях. 803 г.

799 В тази година Никифор се отправил на поход против българите, но пристигайки в Адрианопол, но разбирайки за възмущението, което против него имали царедворци и легионите, без полза и нищо не направил се върнал, като направил само това, че наказал много съплеменници с побоища, изгнания и лишаване от имения.  

Той изпратил оръженосеца Варданий Анемас, да отведе в робство всички пришълци и поселенци, прехвърлил ги в Тракия и надявайки се да получи немалко количество злато от годишните данъци, като вършел това заради любимото си  злато, а не заради Христа. През  807

801  В тази година (809) в Стримон се давала заплатата на войската, българите отнели 100 000 литра злато, избили много заедно със стратега и началниците; в това число и началниците и другите легиони и всички те там погинали; българите взели целия обоз и се върнали.

В тази година преди Пасха Круммос, военачалника на българите, направил лагер пред Сердика, взел я със хитрост и на честна дума, убил 6000 от римските войски, без множеството други хора.

Никифор излязъл срещу тях в третия ден на страстната седмица на Спасителя, не направил нищо забележително, отказъл да даде честна дума на началниците спасили се със бягство, и ги принудил да се предадат на неприятеля; измежду тях се намирал оръженосеца Евтимий, опитен в механиката.

Никифор междувременно при огромното си безславие  бързал да увери  царственния град с клетвени грамоти, че той празнувал Пасха в двореца на Крум; и желаейки да възобнови изоставената Сердика, опасявайки се от противоречията на народа, предложил на военачалниците и началниците да уговорят народа, да помоли царя за такова възстановяване.

Но този народ, виждайки действията, че всичко е направено с хитрост, се възмутил против него и началниците и в 6 часа се устремили към шатрите им. Отивайки до царската шатра обсипали с ругателства и проклятия царя, че не понасят безмерното му сребролюбие и зломислена душа.

През  809

… Никифор увеличил данъците на църквата и поискал данъците от началническите домове за 8 години напред.

….. Събирайки войски от Тракия и от задбосфорските легиони навлязъл в България. 

Крум уплашен от тъй многобройната войска, когато тя се намирала още в Маркели (близо до Карнобат), помолил за мир. Но Никифор не се съгласил, увлечен и в собствената си злонамереност и във внушенията и единомислието на своите съветници, и след дълги обходи на непристъпни места, хвърляйки се в опасност този боязлив храбрец навлязъл в България. 

… Преди навлизането му, Византий близък служител и жител на Маркели избягъл при Крум, като похитил царските одежди и сто литра злато; и много приели това бягство за нещастие на Никифор.

… Той без милосърдие заповядъл да убиват и животни и деца на всякаква възраст и оставял без погребения труповете на единоплеменниците си, поставил кофари и печати на съкровищниците на Крум и ги пазел като собствени.

Рязъл уши и други членове на християни, които се докосвали до останалите по труповете дрехи и други вещи. Запалил двореца на Крум, който междувременно много се унижил и обявил: ти победи; вземи каквото искаш и си иди с мир.

Той като враг на мира не се съгласил и Крум, разгневен от това, изпратил да заградят с дървени укрепления всички входове и изходи в страната си, и така се обезопасил.  Никифор, узнал за това, и започнал да ходи като обезумял и сам не знаел какво да прави и на намиращите се при него казвал: крилати да бяхме и тогава никой нямаше да се надява да избегне смъртта. 

Тези приготовления продължили два дни през петата и шестата неделя. В нощта на съботата, шум, тревога и въоръжени войни около Никифор и свитата му, чули разпорежданията на неприятеля и им се подкосили краката; преди изгрев варварите дошли до шатрата на Никифор и неговите велможи, и ги убили по най-жалък начин. В това число убили патрициите Аеций, Петър, Сисиний, Трифил, Теодосий и Саливарас, причинил много горест и злини на блажената Ирина, патриция градоначалник, патриция Роман и военачалника на източните сили и много други оръженосци и началници на легиони.

…..  Това се случило на 25 юли индиктион 4. Главата на Никифор, отрязали, а Крум за няколко дни я поставил издигната на кол на показ на идващия при него народ и на поругание.

После като я свалили и очистили черепа, обковали я в сребро  и като се хвалел карал  началниците да пият от нея.  Когато в един ден останали толкова много вдовици и сироти, и плача бил неукротим, тогава убийството на Никифор зо мнозина служило като утешение. По какъв начин е бил убит, никой от спасилите се не можел да разкаже с точност.  Едни казвали, че самите християни са го заклали, когато паднал. Женоподобните му слуги, с които и спял, част от тях погинали във вала на пожара, а други от меч заедно с вего.

Християните не са страдали никога, както под управлението на Никифор; той надминал всички предишни царстващи с разпуснатост и варварска жестокост.

Ако бях изобразил само една част от жестокостите, то за потомците би изглеждало невероятно, но и за мен  е тежко, но както казва пословицата по ресните ще разбереш за цялата риза.

Синът му Ставракий опасно ранен в гърба отдясно, едва излязъл жив от сражението и отишъл в Адрианопол много страдайки от раните, патриция Стефан и началника на училещето магистър Теоктист провъзгласили Ставракий за самодържец, който говорейки пред спасилите се войници против родния си баща, накарал войните да се зарадват.  …

http://fictionbook.ru/author/feofan_ispovednik/hronografiya/read_online.html?page=32