В момента дълъг списък от аналитици спорят дали света се движи към многополярност или към двуполюсност. Когато света стана еднополюсен САЩ имаха между 15-20% от световната икономика. Но да се върнем 10 г преди този момент когато Съветския Съюз с усилие удържаше една трета от света с 13% от световната икономика. За мен е очевидноче света се движи към деглобализация или по-скоро към декитаезация в индустрията. Тук искам да подчертая в ИНДУСТРИЯТА не в икономиката. Защото Китай е индустриален , а не икономически гигант. И да Китай е индустриален , а не икономически гигант. И икономиката се състои от услуги, добивна индустрия, производство и строителство. В първите две Китай изостава с десетилетие или повече от САЩ. Но нека предположим,че тезата ми е вярна и  че света се движи към декитаезация в промишленото производство, до къде ще доведе това движение. До къде ще доведе това движение.  Това рязко ще повиши цената на страните конкуренти на Китай . Тук искам да ги изброя по икономическа тежест. Най-важната е Индия с БВП по покупателна способност 11,7 трлн долара, Индонезия - 4 , Бразилия 3,8 ,  Турция 3,2  , Мексико  2,9   , Пакистан  1,5  , Тайланд 1,5  и  Бангладеш и Виетнам по 1,3 трлн.  Очевидно е че има доста направления за бъдещите инвестиции в производства извън Китай.  Първите 8 цитирани дестинации имат БВП повече от Китай. Това е на път да ни каже, че Китай има дълъг списък от алтернативи. Естествено това е процес , който няма да остави Китай пасивен. Китай вече се готви да изнесе дълъг списък от производствата си от индустрия 1.0 . Това са текстил, шивашка, тежка индустрия въгледобив и т.н.  В това е видимо, че първия играч е Индия, която има демографския потенциал на Китай и преди да изтекат 10 г ще има по-голям брой  производствени работници. Всичко това до 10 г ще постави въпроса за ролята на Индия като самостоятелен център на Силата. Ако свличането на света продължи след двуполюсния модел посока Панрегиони, това ще предизвика ново разпределение на силите и ще е силно предизвикателство пред регионолните лидери да сформират собствени панрегиони. Индия очевидно е такъв лидер и тя вече се готви за такава ситуация.  Но Китай не стои със скръстени ръце. Създаде стратегията наниз от перли. Това са опорни пристанища заобикалящи Индия и служещи за опора на китайския военноморски флот, но и като опорни точки на китайската търговия. Най- важни от тях са Гвадар в Пакистан, Хубантота в Шри Ланка, Читагонг в Бангладеш, Ситуе и Коко айланд в Бирма, Момбаса Кения , Джибути и др. Индия разбира се има своя стратегия наречена брилянтна огърлица, явно като задушаващ отговор на Китайската теза. Та огърлицата включва остров Асюмпшън до северно от Мадагаскар, Чабахар в Иран, Дукум в Оман, Чанги в Сингапур, Сабанг най-северното пристанище на Суматра, Специални връзки с Централна Азия, Монголия и Япония. Повече от очевидно е че Индия се готви за света след доминацията на САЩ. Но нека разгледаме възможните стратегии на Индия в свят на панрегиони. За мене има само едни сигурен съюзник на Индия и това е Япония. Другия сигурен партньор Британия не носи предимства на Индия. Съюз с Британия би донесъл краткосрочни финасови предимства , но дългосрочно е губещ. Желан но изпълнен с подозрения е съюз с ислямския свят. Тук обаче не може да се пренебрегне съпротивата на Пакистан, като единствената ядрена ислямска държава. Друга посока в която може да се обърне Индия е югоизточна Азия. Тук има остатъчно индийско влияние. Да си припомним броя на индийците в Малайзия и Сингапур, хиндисткия Бали, и хиндуистките храмове в Камбоджа и Барободур  на Ява. Преди по-малко от хилядолетие това и била зона на голямо и разрастващо се индуистко влияние, но сега това са реликти... Има още една посока на индийско взаимопроникващо влияние и това е Британскта общност, където Индия ще бъде посрещната с отворени обятия. Дали ще се възползва от това само бъдещето ще покаже. За мене е очевидно, че Индия ще атакува значимо силно АСЕАН с цел да разбие китайското влияние, но и да се опита да установи свое. 
  Моят извод е, че пред Индия има отворени много врати, но през коя ще влезе е трудно да се предвиди...