Тук ще се фокусирам само върху борбата с фашизма и кой се бори с него. За да знаем кой побеждава фашизма трябва да знаем къде и кога има фашизъм. Корените му са във втората половина на 19 век в Италия. 
    Достигналия до властта в Италия Мусолини го определя като   „Tutto nello Stato, niente al di fuori dello Stato, nulla contro lo Stato“, което в превод означава „Всичко в Държавата, нищо извън Държавата, нищо срещу Държавата“.  
 Но да се върнем на това кой и кога се бори срещу  фашизна. още през  юни 1940 британците са атакувани от фашиските войски в източна Африка. 
     250 000 италиански корпус в източна Африка се бие срещу войски от почти цялата Британска Империя.  Заедно с британците се бият белгийци, свободна Франция и разбира се етиопците. Кампанията свършва през ноември 1941 г. 
Да напомня тук във войната участва и камилския корпус от Биканер заедно с камилска планинска артилерия. Къде са по това време червената армия , ами в братска прегръдка с Вермахта, а малко преди тези събития имат въместен парад в Брест с националСОЦИАЛИСТИТЕ.  Тоест двете социалистически държави са в съюз.
   Операцията срещу фашистите в източна Африка завършва  с освобождаването на Етиопия, като най-много са са жертвите сред етиопците. 
Но да продължим с битката при Таранто довела до пълен погром на италианския флот от RAF. Това е първия случай при който самолети атакуват успешно флота. Това е първата решителна победа над фашистите. 
   През октомври 1940 фашистите нападат Гърция, от тяхното владение Албания но за 6 месеца са върнатаи на албанската граница. Това е нов фащистки неуспех. 
  Следващия фашистки неуспех е войната в Либия, която е Италианско владение. Фашистите са пред крах , но през февруари 1941 тук идва Ромел и британците отстъпват. 
Но на 16 май 1943 Оста капитулира в Северен Тунис. 
   Фашистите бягат в Италия а съюзниците се готвят за дебаркиране. След дебаркирането Мусолини е свален и това е края на фашиската власт. 
Но да погледнем къде храбрата Червена Армия се бие с фашистите.  През август 51 са изпратени 62000 италианци на източния фронт. По това време толкова са и италианците в Либия. Тоест на червената армия италианците обръщат толкова внимание колкото и на британците в Египет. Тоест тезата на уважаемия Костадин Костадинов за победата над фашизма на Челвената Армия е меко казано смехотворна. Нещо повече Италия обявява война на Германия през септември 1943. Тоест фашистите след 09.43 не са на фронта срещу Червената Армия. Тоест няма причина да твърдим че Червената армия побеждава фашизма. Тъй като към края на 1943 фашистите са маргинали в самата Италия. 
   
    Но да продължим нататък смятам че присъствието на паметника на съветската армия асвободителка е меко казано несериозно. 
    Първо към визирания от паметника момент няма Съветска армия.
    Второ фашизма е ликвидиран 1 година по-рано без решаващата помощ на червената армия.
    Тоест няма причини да се счита, че има нужда от такъв паметник.
    Доста по-голям принос за победата над фашизма има Камилския корпус на Биканер сражавал се храбро и победил фашистите в Сомалия, Етиопия , Египет и т.н.


    Аз си представям, че има доста по-голяма логика вместо размахали шмайзери леко или повече подпийнали червеноармейци да има храбър индус възседнал камила....