Отмина срещата на другаря Си с господин Путин. Тук искам да допълня , че в Кремъл твърдо вярват че света се движи към многополярност. Нещо повече трябва да се подразбира, че основната причина за това движение е самия господин Путин. Но да вярваш в тази теза означава да си краен Путинофил. А хората като мен които не са русофоби , но са против Путин какво да мислят. Тук ще се опитам да опиша приноса на Путин не към многополярността. Не Путин за последната година има огромен принос към Двуполюсността. Русия върви рязко надолу към снижаване на статуса си на регионална сила. Русия не може да победи Украйна, въпреки огромните си човешки , енергийни и милитаристични ресурси. Но нека погледнем как се отнасят към Русия съседните регионални или глобални сили. Нека започнем с китай. Путин си позволи да заяви, че очаква Китай да разшири вноса на газ и да подкрепи Силата на Сибир 2. Другаря Си управлява насочена към собствените си интереси .. Империя.. Но повече от половин хилядолетие от Чжунанхай се управлява една от най-великите империи. Но тази империя има един кратък хиатус между 1800 и 2010 когато е позволила на западните варвари да направляват развит.ието и. Не изключвам управниците във Вашингтон да са пропуснали тази част от историята и да не са в час с китайското мислене. Ако тези проблеми се решаваха в Лондон както това е било впродължение на века преди Голямата Депресия, то Съдбата на Китай би била различна, но Лондон е малко повече от музей на 19 век. Но да се върнем към ролята на Путин, който направи много за да върне двуполюсния модел. Освен рязкото спадане на авторитета и възможностите на Русия подкрепата на Китай не позволява на трети страни като Индия, Бразилия или АСЕАН да се оформят като 3-5 полюс на силата. Инерционното положение на Русия като втора/първа ядрена сила ще продължи вероятно 2-3 десетилетия докато технологията на останалите държави настигне руската. Много хора биха казали, че Русия е толкова напред, но погледнете силно санкционирания Иран къде се намира технологично. Така, че бъдещето пред Русия е едно плъзгане надолу да речем към статуса на Иран и Турция. Погледнете как управниците на същия този Иран  и Турция се отнасят към господин Путин. В техните очи Русия не е глобална сила, а значим регионален лидер. Русия би увеличила авторитета си , ако света се плъзне от глобален към свят на Панрегионите ролята на Русия в Евразия ще бъде закрепена и Кремъл ще може да продължи да претендира за многополярен мир без доказателства за тезата си.  И ако в Анкара и Техеран принизяват ролята на Русия до регионален лидер, то тяхната теза е приета с радост от централноазиатските лидери, които дори не са склонни да приемат Путин с нужното уважение. И се стигна дори до там Путин и малката му инвазийка да бъдат осъдени в Санкт Петербург от казахския президент. Тоест тезите на Путин за многополярен мир се приемат като несериозни от цял списък на световни лидери. Моята истина е че света се движи към биполярност, която вероятно ще се оформи някъде в началото на 30 те.   А бъдещето на Путин е това на Милошевич...

Има резон.