Така Теофан описва случилото се в 707 г.
Юстиниан е бил изключително упорит в желанието си да уязви Тервел и да подрони българския авторитет. Ще напомня за тези които , не са склонни да четат хронологиите, че тук се използва думата полемос – гражданска война. Тоест Теофан описва вътрешно имперска дрязга , война в рамките на една държава. Тоест българите искат Константинопол да си плаща за охраната на северните граници, а Юстиниан иска да мине тънко.
За 711-2 е записал
Българите тайно минавайки Филеа _(Дн. Деркос северната част на Анастасиевата стена) втурнали се в теснините и предизвикали голямо кръвопролитие, стигнали до самия град, хващали опитващите се да минат на другия бряг, и знаменитите сватби и великолепни пиршества с разни сребра и други посуди, стигнали до Златни Врата (западната порта на града). Пленили цяла Тракия и без всякакви загуби се върнали с неизброими стада.
Един малко познат епизод от историята. Българите отново са пред или в Константинопол, но този път като врагове. Очевидно Филипик, не се разбрал с Тервел и виждаме един конфликт за плячка.
Още по интересен е записа за 718 г
Арабите са пред стените на града вече цяла година. Подвоза на Константинопол е осигурен през черно море , а арабите гладуват, но не свалят сухоземната обсада. Интересно, че този геополитически конфликт е описан с няколко изречения. Ето последните от тях.
Когато започна великия глад сред арабите, те изяждали всяка мърша и конете, и магаретата, и камилите. Казваха даже, че са яли труповете на хората и собствените си л. , след като ги заквасвали. Достигна ги и мор и огромно множество погина от него. Против тях се изправиха и българите и както казват хора, знаещи истината, 22000 от тях бяха убити. |Много бедствия претърпяха те в това време и от опит узнаха, че този град е защитен от Бог и Пресвета Богородица Божията майка, като християнското царство, и няма съвършено изоставяне на Бога за онези, които го призовават в истината, въпреки че ни наказва понякога за нашите грехове.
Най-голямото изпитание за почти 1000 години за Великия град е предотвратено от българите, и при Теофан за това са използвани няколко изречения. За такива случаи се използва думата незачитане или може би неблагодарност.
По любопитно е да видим кой е владетеля на българите.
Навсякъде се твърди, че се е случило при Тервел. Теофан, не споменава кой е пратил българите. Същевременно за тогавашния договор се споменава Комерсий.
Прегледах старателно и датирането на Именника от Танев-Манев. В него се описва твирем (Вероятно Комерсий ) от 707-713 и Севар 713-729 г.
Цялата концепция на това датиране е, че се посочват годината на възкачване на власт , като не се изключва съвладетелската институция. Тоест възможно е властта през 718 да е упражнявана едновременно он Тервел, Комерсий и Севар. Естествено документите се изготвят от името на Тервел, докато е бил жив.
За жалост, няма достатъчно документи за това време и има хора, които използват и |Джагфар тарихи.
Откритието на XXI век: „общия” източник...
„Аз просто не искам да съм родител”. Тов...