The Chronicle of Theophanes Confessor Byzantine and Near Eastern History AD 284-813 Translated with Introduction and Commentary by CYRI L MANG O and ROGE R SCOT T
В тази година 688 Юстианиан имаше поход срещу Склавиния и България ; Срещна се с българите и ги прогони. Минавайки до Солун плени голямо множество от славяни , и със силата на на оръжията, като тези които се предаваха ги пресели в Опсикион зад Абидос (северозападна анатолия до дарданелите, Абидос е в Азия на дарданелитесрещу Сестус), но на обратния път бе прихванат от българите в тесни проходи с големи загуби на войска, с много ранени и едва сам успя да избяга.
След като Юстиниан заема престола на баща си решава да се отърве от плащанията към българите като ги удари в слабото място днешна южна Македония.
Да припомня, че Паисий пише следното.
В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец ца много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък.
В лято господне 678 цар бил Константин Погонит, във времето на шестия събор. Българският народ се засилил и възмогнал много. В това време се вдигнал българският крал Батоя, силен и страшен за гърците. Летописецът Теофан говори: „Когато, прочее, българите дойдоха срещу кесаря с голяма сила, той пожела да се помири и обеща да им дава данък всяка година, ако и това да беше голям срам за римското царство. Голямо чудо било да се чуе как тоя римски цар взимал данък и от турците, а и от други околни царства, но от тоя страшен народ бил победен и давал данък на крал Батоя.“ И подред именува в историята всички български царе, които са царували след него, но ония, които изпърво са били крале, не са всички вписани в летописа.
Крал Батоя (Исперих) отново имал голяма война с цар Юстиниан, Константинов син. Най-напред гърците победили, взели от България Илирик и го разорили целия, а когато цар Юстиниан се върнал, българите го обсадили в едни тесни места и съвършено разбили гръцката войска, та царят едва избягал с дружина в Цариград. Така и той отново обещал да дава данък на цар Батоя. След това Юстиниан имал война с арапите, но и от тях бил победен. На другата година пак събрал нова войска, нападнал България и разорил две местности, наричан Мизии, които неговия баща бил дал на българите, за да има мир с България. Но когато се връщал с много плячка в Тракия, българите го нападнали и разбили гръцката войска. Царят се върнал назад и така с молба сключил мир с българите. След тоя мир българския крал Батоя умрял. Като си сътворил незабравима памет, той направил свои данъкоплатци римските и гръцки кесари Константин, Ираклиев син, и Юстиниан II. При своята смърт крал Батоя имал голяма жалост, че не умрял във война. Каел се и говорил: „Велика съдбо и нуждо, защо не ми даде още малко живот, за да умра юнашки на война с меч в ръцете си?“
Дали Паисий е бил прост монах всеки може да провери по тези редове.
Ако четем историците „правилно” Охрид става български при Маламир.
За мене достоверен е Паисий, писал преди вехтите книги да бъдат скрити от Санкт Петербург Вие на и Лондон.
Как стигна до извода, че Теофан (758-817) е най-надежден? Той пише за тези неща 100 години след това? Разбираш ли какво са 100 години за онова време. И в оригиналите на Теофан няма никакви славяни тъй като славяните са измислени чак през 17-ти век. Теофан е пълен със собствени противоречия и такива с другите летописци, но е най-удобния за Панславинизма.
Започни да четеш историята ни от Комес Марцелин (починал 534) - съвременник на събитията, описващ ги без една противоречива дума, във вестникарски стил и веднага ще ти светне кога и къде е започнала да се образува България - след смъртта на Атила, по днешните ни земи и в посока Панония, дори и североизточна Италия, но не и на североизток.