Източно римската визия за света не може да се примири с това да има друг василевс освен Константинополския. Огромния пробив в тази концепция направен от Симеон не може да бъде приет по никакъв начин. Смъртта му през 927 дава възможност на Константинопол да пробие тезата , че римския император може да се провъзгласи и архонта на българите.
Петър не е достойния наследник на Симеон. Достатъчно е да погледнем печатите му. Те изцяло следват Константинополската политика. Василевси Петър и Ирина, Василевс на българите Петър след 945 , деспот и след 963 цесарь на българите.
Като гледаме печатите имаме чувството, че Петър не знае какъв е. Бунтовете на братята му със сигурност са инспирирани от Константинопол.
Според историците след сватбата на Петър с Ирини , той променя владетелската концепция завещана от Симеон. От римски император да слезеш до ниво Василевс на българите, не би било възможно да се случи при Симеон. Да има българска Патриаршия призната през същата 927 (дали да вярваме на историците) е твърде малка отстъпка за отказа от имперската титла. И логично при такива отстъпки да завърши като жертва на руския княз Светослав.
Ако трябва да използваме геополитическа терминология, Петър допуска на българска територия да се водят военни спорове между руси и ромеи. При такава политика, ще получиш такива резултати. В титулатурата на Петър не виждаме и формулата от бога владетел. Симеон не би допуснал такива отстъпки на Константинопол. През това време южния съсед укрепва военно и икономически и предявява военни претенции.
Логичния завършек е свалянето на императорската корона от главата на Борис в Константинопол. В продължение на 45 г политиката на Константинопол е чакала този успех.