Нека да припомня, че на Печатите на Симеон след  913 пише Василевс ромеон – Император на римляните. Ще пропусна тезата на официалните историци , които го титулуват български цар. Отново ще напомня , че а старобългарския няма думата цар. Използваната дума е цесарь. За произхода на тази дума не е нужно обяснение. Произхода и от Цезар и латински е ясен  превода също. Смисъла и трябва да се търси а механизма на управление на Римската империя въведен от Диоклециан и наречен Тетрархия.  Василевс очевидно съответства на Август, а не на цесарь.

                Източно римската визия за света не може да се примири с това да има друг василевс освен Константинополския.  Огромния пробив в тази концепция направен от Симеон не може да бъде приет по никакъв начин.  Смъртта му през  927 дава възможност на Константинопол  да пробие тезата , че римския император може да се провъзгласи и архонта на българите.

                Петър не е достойния наследник на Симеон.  Достатъчно е да погледнем печатите му. Те изцяло следват Константинополската политика.  Василевси Петър и Ирина, Василевс  на българите Петър след 945 , деспот и след  963 цесарь  на българите.  

Като гледаме печатите имаме чувството, че Петър не знае какъв е.  Бунтовете на братята му със сигурност са инспирирани от Константинопол. 

Според историците след  сватбата на Петър с Ирини , той променя владетелската концепция завещана от Симеон. От римски император да слезеш до ниво Василевс на българите, не би било възможно да се случи при Симеон. Да има българска Патриаршия призната през същата 927 (дали да вярваме на историците) е твърде малка отстъпка за отказа от имперската титла. И логично при такива отстъпки да завърши като  жертва на руския княз Светослав.

Ако трябва да използваме геополитическа терминология,  Петър допуска на българска територия да се водят военни спорове между руси и ромеи.  При такава политика, ще получиш такива резултати. В титулатурата на Петър не виждаме и формулата от бога владетел.  Симеон не би допуснал такива отстъпки на Константинопол.  През това време южния съсед укрепва военно и икономически и предявява военни претенции. 

Логичния завършек е свалянето на императорската корона от главата на Борис в Константинопол. В продължение на 45 г политиката на Константинопол е чакала този успех. 

И все пак Борис II царува до 977 г. Той е пленен от нашествениците в 971 г. и според тях е "свален" но според Българите не е,понеже по Българския закон той продължава да е цар! Българският закон не признава "византийското" своеволие от 971 г.- Борис не е свален от Българи при спазване на Българския закон което означава,че неговото "сваляне" в Цариград е незаконно! Затова,ако бе останал жив след 977 г.,той щеше да продължи да си царува без нова коронация,понеже царската му канцелария не е била унищожена,а за нея той е легитимния цар и тя продължила да издава царски документи с неговото име до смъртта му! Същото се отнася за Роман- той е пленен от ромейски злодеи в 991 г.,но останал на трона до 997 г. и Българите си назначават нов цар едва когато Роман умира! Подобна била ситуацията с Балдуин- той не е свален с неговото пленяване от Калоян,а чак след смъртта му е назначен нов латински император!

на и Скопие му беше предадено от Роман, сина на цесаръ Петър. Тамо му беше дал цесаръ Самуил да владее. Защото Блъгаре цесарство имаха до Охрида и до Драча и по-далеч. Това е извадка от Манасиевата хроника. Не пише Роман да е цар. А цесарь Самуил му е дал да владее Скопие. Изобщо това с царуването на Роман е измишльотина на Златарски. Няма как двореца в Търново да не е знаел кой кога е бил цар. Естествено историците твърдят, че знаят повече от двореца...