През 1004 г. Самуил напада Солун, не успява да го превземе, но пленява военачалника Йоан Халда.
На следващата година зет му Ашот заедно с дъщеря му Мирослава бяга в Цесаръград.
През 1009 българската войска е разбита при Крета.
За периода 1009-13 Ромейската държава е ангажирана в конфликт в южна Италия и Самуил е извън фокуса на Василий.
Огромните загуби на територия и население рязко е намалила възможностите на Самуил за съпротива. Към 1013 г. Самуил контролира по-малко от една четвърт от това което е било неговото царство към 990 г. Самуил вече не контролира отвъдунавска България, Мизия, Тесалия, Епир и вероятно някои области в днешна Босна и западна Сърбия. Възможностите за далечни и успешни походи са сведени до нула. А военните действия до пасивна защита в териториите на днешна Западна България, Македония, Албания и днешна Северна Гърция. Унгария е противник, а не съюзник. Йован Владимир е склонен да приема внушения от Константинопол.
Обстановката е съвсем различна от тази след 987 г.
Империята изглежда способна да се справи с бунтовниците от западните провинции.
….Императорът не преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си. Самуил не можел да се противопостави на открито поле, нито да излезе на явно сражение срещу императора, а търпял отвсякъде поръжения и започвал да губи силата си. Затова той решил да прегради с ровове и огради пътя на императора към България. Ипонеже знаел, че императорът обикновено навлиза през така наречената Кимва Лонг и Клидион (Ключ), той решил да укрепи тази теснина и да прегради достъпа на императора. И тъй той издигнал много широка стена, поставил на нея сигурни постове и зачакал императора. Когато той дошъл и се опитал да навлезе, защитниците оказали смела съпротива: стреляли от височината на стените и така ранявали и избивали напиращите. Императорът бил вече изгубил надежда за преминаване, когато Никифор Ксифиа, назначен от него по това време за стратег на Филипопол, го склонил да остане там и непрекъснато да продължава пристъпите срещу преградата, а самият той казал, че ще отиде дали някъде не може да направи нещо изгодно и спасително. И тъй като взел своите войници, върнал се и заобиколил намиращата се на юг от Клидион твърде висока планина, наречена Балатиста, и като преминал през стръмни и непроходими места, на 29 юни, 12 индикт, внезапно с викове и шум се показал от височината в гърба на българите. Уплашени от внезапното му появяване, те ударили на бяг. А и императорът разрушил изоставената стена и започнал да ги преследва. Мнозина паднали убити, а още по-голям брой пленени. Самуил едва можал да се спаси от гибел с помощта на сина си, който смело отблъсвал нападащите. Той го качил на кон и го отвел в крепостта наречена Прилеп.А императорът ослепил пленените българи – около 15 000 както казват, и като заповядал всеки сто ослепени да бъдат водени от един едноок, изпратил ги при Самуил. А той, като ги видял да идват в редици с еднакъв брой хора, не можал да издържи това страдание храбро и спокойно, а му призляло, причерняло и той паднал на земята. Присъстващите, които се мъчели да възвърнат дишането му с вода и благовония, успели малко да го свестят. А той, като дошъл на себе си , поискал да пие студена вода, но когато взел и пил, получил сърдечен удар и след два дни умрял ( в една от добавките на 6 октомври). Властта над българите поел синът му Гаврил, наричан и Роман, който надминавал баща се по мощ и сила, но далеч му отстъпвал по мъдрост и разум…
…. Преди обаче да ослепи българите, но след като вече ги бил заловил Василий изпратил с войски солунския дук Теофилакт Вотаниат, като му заповядал да премине височините при Струмица, за да опожари преградите по пътищата към тях и да му отвори удобен път към Солун. Навръщане обаче дука попаднал на предварително подготвените засади в една дълга теснина. Като навлязъл в нея, заобиколен отвред и обсипан отгоре с камъни и стрели, той паднал убит без да може някой да му помогне и без да може да си послужи с ръцете си поради тясното и непроходимо място. Заедно с него паднала и голяма част от войската. Когато това било известено на императора, той се изпълнил с голяма скръб….
Убийството на императорския приятел, изпълнило заклетия ерген Василий с желание за мъст. По Константинополските стандарти бунтовниците ( а за такива били смятани войниците на Самуил) често били наказвани с ослепяване. Но това наказание било запазено за ръководители на бунт и техни близки съмишленици, а не за редовия войскар. Но Василий не искал да храни и конвоира толкова много пленници, а вероятно не искал да ги използва и като войници в източните провинции, които били мирни благодарение на героя от войната срещу Самуил Никифор Уран. Интересно е как в поречието на Струмица е имало толкова много войска. Вероятно са се подготвяли за преследване на Василий или за поход към Солун. Наличието на широка (висока) преграда при ключ не предполага разполагане на толкова голяма армия в близост до преградата. Можем да изпитваме известни съмнения към достоверността на хронистите, но заедно с ромейската армия са пътували образовани лица и към армията е имало много служби обслужващи армията, които биха регистрирали тези събития. Вероятно източниците на информация са били повече така, че смело можем да се доверим на Скилица. Що се отнася до Яхъя Антиохийски информацията му за комитопулите е противоречива и непоследователна. Гаврил-Радомир наследява Самуил, но няма неговите идеи и опит.
Управниците в Констатинопол са очаквали бърза победа, а не още почти 5 години съпротива.
Тук може да прочетем Скилица.
http://www.promacedonia.org/gibi/6/gal/6_276.html
Книгата на Чертков за манасиевата хроника може да прочетем и тук. 125 стр.
Звездата на Давид. Какво точно става в X...
Този Василий цесаръ разби Самуила цесаръ...
Древните автори за хуните.
Римските пътища в България и съвремените...
