Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2013 20:20 - Този Василий цесаръ разби Самуила цесаръ блъгаром доб 20
Автор: zdravgr Категория: История   
Прочетен: 1910 Коментари: 0 Гласове:
5



 Този Василий цесаръ разби Самуила цесаръ блъгаром по дважди и зае Бъдин и Плиска и велики Преслав и малки, и прочие много градове, на и Скопие му беше предадено от Роман, сина на цесаръ Петър. Тамо му беше дал цесаръ Самуил да владее. Защото Блъгаре цесарство имаха до Охрида и до Драча и по-далеч.   

image

Василий цесаръ прееть Плиска четем над втората миниатюра.  119  стр

 

Всички миниатюри от Манасиевата хроника можем да видим на : http://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Search&limit=20&offset=20&redirs=1&profile=default&search=manasses+chronicle

 

След убийството на Йоан Цимисхи властта заемат вече пълнолетните Василий II и Константин представители на македонската династия. Значима власт обаче е в ръцете на кувикулария Василий придворния евнух и отровител на Цимисхи. Смяната на властта в Константинопол е повод Самуил да предяви претенциите за независимост на България. Няма сведения за това какво става  в западна България между 971 и 976 г. Оскъдни са сведенията за това кога Самуил установява контрол над североизточна българия и отвъддунавските територии. Знае се че по някое време след 971 Цимисхи контролира северното причерноморие между делтата на Дунав и Крим. Не е ясно дали ромеите са контролирали отвъддунавските български земи. Въобще за периода 971-986 въпросите са много, а отговорите малко. Археологията не дава достатъчно информация. Намерени са печати от това време в североизточна България, които потвърждават, ромейския контрол.

….Веднага след смъртта на император Йоан (Цимисхи) българите въстанали и били определени да ги управляват четирима братя Давид, Мойсей, Аарон и Самуил, синове на един от велемощните комити у българите и затова били наричани комитопули. От роднините на Петър едни измрели, а синовете му Борис и Роман били отведени в столицата, както разказахме по-горе и останали там. Борис бил почетен от Йоан с (титла) магистър, а Роман бил скопен от бившия паракимомен Йосиф. И тъй след смъртта на император Йоан те избягали оттам и бързали да стигнат в България. Но като минавали през някакъв гъсталак, Борис бил ударен със стрела от един българин, който го помислил за ромей, защото бил облечен в ромейски дрехи, е загинал. А Роман се спасил и по-късно пак се върнал в столицата както ще разкажем на съответното място. От четиримата братя Давид бил веднага убит между Кастория, Преспа и така наречените „Красиви дъбове” от някакви скитници власи. Мойсей пък, като обсаждал Серес, бил ударен от един камък, хвърлен от стената и умрял. А Арон бил убит от брат си Самуил на 14 юли в местността Разметаница заедно с целия си род, защото бил привърженик, както кават, на ромеите или защото се стремял да завземе за себе си властта. Само синът му Владислав Иван бил спасен от Самуиловия син Радомир Роман (Гаврил). Така Самуил станал самовластен господар на цяла България.  Той бил войнствен човек, който никога не знаел покой и докато ромейските войски били заети в боевете срещу Склир, той безнаказано нахлувал във всичке западни области не само в Тракия, в Македония и земите около Солун, но и в Тесалия, Елада и Пелопонес. Той завзел много крепости, най-главната от които била Лариса, чийто жители преселил с целите им семейства във вътрешността на България, и като ги зачислил в списъците на своите войници, използвал ги като съюзници срещу ромеите…

…. Императорът, който искал да си отмъсти на Самуил за стореното, след като се отърсил от грижите си около Склир, събрал ромейските войски и решил сам да потегли срещу България, без да удостои с никакво внимание Варда Фока, тогава още доместик на схолите, и останалите източни велможи. Като навлязъл в България през Родопите и река Еврос, той оставил в тила магистър Мелисин и му заповядъл да пази проходите. А той самиять като преминал през теснините и горите преди Триадица, наричана по-рано Сердика, стигнал до едно място, наречено Стопонион (Щипоне, Ихтиман), разположил се на стан и започнал да обмисля как да обсади Сердика. Но пръснал се слух, че Самуил завзел върховете на околните планини, защото се страхувал от открито сражение и от ръкопашен бой, и че той поставил засади от всички страни, та ако може, да навреди някак на неприятелите. Докато ставали тези приготовления и такъв бил планът на императора, доместикът на западните схоли Стефан, когото наричали Кондостефан поради ниския му ръст и който бил неприязнено настроен към Лъв Мелисин, отишъл при императора при падането на нощго и взел да го увещава веднага да вдигне лагера и да отиде в престолния град, като остави настрана всичко друго, защото Мелисин се стремял към царската власт и вече бил тръгнал към Цариград с голяма бързина. А Самуил, който, разбира се помислил безредното отстъпление за бягство, с викове и шум нападнал внезапно ромеите, уплашил ги и ги принудил да бягат. Той завладял лагера им и сложил ръка на всичките им съоръжения, дори и на императорската шагра и на императорските отличителни знаци. Императорът едва преминал теснините и се спасил във Филипопол….

… Когато стигнал в Солун, той (магистър Никихор Уран) научил, че Самуил се бил възгордял от убийството на дука Григорий Таронит и от залавянето на сина му и затова преминал Тесалийските теснини и река Пиней и бил навлязъл в Тесалия, Беотия, Атика и в Пелопонес през Коринтския провлак, опустошавайки и плячкосвайки всички тези места. Тогава и Уран се вдигнал с войската си и като преминал през подножията на Олимп, Стигнал до Лариса, където оставил обоза си и само с лековъоръжената си войска прекосил с ускорен ход Тесалия, преминал Фарсалската равнина и река Апидан и разположил стана си на река Сперхей. Самуил пък лагерувал на отсрещния бряг. Но понеже паднали поройни дъждове, реката придошла и се разляла, та не се очаквало никакво сражение в този момент. Обаче магистърът, като огледал горния и долния край на реката, намерил едно място, през което, смятал, че може да се премине. През нощта, като вдигнал войската си, той преминал реката и нападнал спящите безгрижно Самуилови войници. Много голям брой от тях били избити, без никой и да помисли за защита. Ранен бил и самият Самуил и синът му Роман (Гаврил-Радомир), като получили тежки рани, и щели да да бъдат пленени, ако не се били смесили с умрелите и лежели като мъртви. А когато настъпила нощ, тайно избягали към Етолийските планини и през върховете на тия планини преминали Пинд и се спасили в България….

…. В 6508 г, 13 индикт (999-1000) императорът изпратил силна войска срещу българските крепости оттатък Хемус под предводителството на патриций Теодоракан и на протоспатарий Никифор Ксифиа. Ромейската войска превзела Големия и Малкия Преслав, както и Плиска и се варнала невредима и победоносна. (каквото е изображението на миниатюрата).  На следната година императорът пак потеглил срещу българите през Солун. Към него се присъединил упранителят на Верия Добромир, който предал на императора града и получил титлата антипат. Но защитникът на Сервия Николай, когото поради ниския му ръст наричали с умалителното име Николица, му оказал смела съпротива и безтрижно издържал наложената му обсада. Обаче императорът се заел упорито да превземе крепостта и успял, а пленил дори и самия Николица. Той изселил оттам българите и оставил ромеи на гарнизон….

…Императорът отишъл в Тесалия и възстановил разрушените вече от Самуил крепости, а тези, които били в ръцете на българите, превзел чрез обсада и преселил българите в така наречения Волерон….

…. На следна година, 15 индикт, (1003) императорът се отправил на поход срещу Видин и го превзел със сила след цели осем месеца обсада. Докато той бил зает с обсадата, Самуил с бърз ход нападнал ненадейно Адрианопол на самия празник Успение на пресветата Богородица. Той завладял с внезапно нападение и панаира, който ставал ежегодно при стечение на много народ, и като събрал много плячка върнал се в страната си. А императорът като укрепил много добре Видин, Върнал се в столицата без загуби, като опустошил и разрушил всички български крепости по пътя си. Но когато наближил град Скопие, намерил отвъд реката Аксиос – която сега се нарича Вардар – Самуил да станува безгрижно. Тъй като се уповавал на пълноводието на реката, която по това време не можела да се преброди, той небрежно бил разположил лагера си. Но един войник намерил брод и превел през него императора. Поразен от внезапното му появаване, Самуил ударил на безредно бягство, а шатрата му и целият лагер били взети. И град Скопие бил предаден на императора от Роман, син на императора (василевса) на българите Петър и брат на Борис, наричан и Симеон по името на дядо си и поставен там от Самуил за управител. Императорът го приел и като го почел заради решението му с титлата патриций и препозит, изпратил го за стратег в Абидос…

 

Това последното събитие се отнася към 1004 г. Ако приемем, че Роман поне формално е бил цесаръ (или василевс) то следва, че възцаряването на Самуил трябва да се отнесе към 1004, а не към 997.  Скилица очевидно не смята Роман нито за цесаръ нито за василевс, а само за управител на Скопие. Няма причина да не се съгласим с него. Самуил никъде не наречен архонт, цесаръ или василевс. Явно в очите на хронистите Самуил е ръководител на бунт в присъединената Българска Империя. Легитимния василевс по право Роман е скопен и от ромейска гледна точка е неспособен да управлява тъй като василевса трябва да притежава всички човешки качества.  По късното позоваване на Калоян, че Самуил е император на България ни дава основания за размисъл. Очевидно, е че тази теза на Калоян не е отхвърлена от папата и въпреки, че Константинопол не приема императорската титла на Самуил за даденост, то е възможно Рим да е приел Самуил за император, въпреки, че освен кореспонденцията на Калоян няма друга индикация за това. Няма съмнение обаче, че непоследствено след 976 г. Самуил е имал остра нужда от легитимност и авторитет за да упражнява властта и пристигането на Роман през 977 или 978 е било важна част от тази легитимност. Но нека се върнем на тезата, че Самуил е цесаръ (василевс) след 997 когато според Яхия (Златарски) Роман-Симеон умира в Цесаръград след 6 годишен плен. За несъстоятелността и на двете тези дори не ми е удобно да пиша. Пристигането на Роман при Самуил със нищо не би повишила легитимността на властта му. Няма как скопец да е василевс. Преписвачите постващи в Уикипедия в случая само могат да ни заблудят. За хората от онази епоха Самуил е владетелят разполагащ с благословията на патриарха и безспорният владетел на България. За взаимоотношенията с Константинопол, обаче той не е и не може да бъде василевсът на България. Това би поставило под съмнение победата на Цимисхи и публичното развенчаване на император (василевс) Борис II. Нещо повече това би дало легитимност на българска съпротива срещу ромейския ярем. Какво обаче пишат българските учени – приемат изцяло писанията на Скилица с изключение на тезата за Роман-Симеон, където се доверяват на Яхия Антиохийски. Такова поведение е повече от несериозно.  Не само това, ами и стои тезата, че Самуил е цар от 997, а Роман е в Константинопл от 991 г. Излиза, че 6 г. царя на България е в Константинополска тъмница. Тази история е повече от недостоверна.

Тъй като прочетох блог, който поставя същия въпрос   http://mglishev.blog.bg/history/2010/02/05/koga-umira-roman-sin-na-sv-car-petyr.487416

реших да напиша едно тълкувание на въпроса.

Заедно със смъртта на завоевателя Йоан Цимисхи се създава възможност да се оспори и завоеванието му особено пред неопитните млади василевси Василий и Констнатин. Още повече, че след падането на Преслав Българския патриарх се установил в Средец. Василевс без Патриарх няма.  

Останалата част от изложението ми е свързана с тезата, че цялата чета от историци, която ни доказва, че има ханове, че българите са дошли едва ли не от североизточен Китай, и т.н. трябва по поръчка от Москва така да манипулират изводите от наличния изворов материал, че да няма Българска Империя, да се принизи българската църква, да се минимизира ролята на българската държава най-вече в покръстването на Русия.

Всички тези глупости за цар Роман трябва да ни убедят в липсата на легитимност на императорската титла на Самуил. Трябва да повярваме, че Самуил не е бил пълновластен господар на България през 976-988 г. Както гласи една популярна фраза нищо не може да промени историята освен историците. Като четем Скилица виждаме едни доста пространни описания на действията на Святослав, четем, че има много руси в имперската армия още от началото на X век. Русите и Киевското княжество не са излизали от фокуса на политиката на Константинопол, събитията с участие на Святослав ясно го показват.  Няма как, ако е имало покръстване на русите от Константинопол това да не е било описано от всички хронисти.

И обратно, ако император Самуил и патриарх Дамян (или наследника му) са покръстили русите този факт не би присъствал в никоя писана от ромеите хроника. И тъй като няма писан документ за руското покръстване, а в руската религиозна книжнина до 14 век няма нито един превод от гръцки на руски, а всичко е на старо/среднобългарски няма как руското покръстване да е дошло от Константинопол. Най-сериозните доказателства за това са посочени от Асен Чилингиров. Като основното доказателство е символа на вярата, който е българския, а не константинополския. (Христос е приносъщен на бог, а не единосъщен както твърди гръцката теза).

Можем да не вярваме на Манасиевата хроника, че Роман е само управител на Скопие до 1004, а да повярваме на Златарски, че Роман е цар до 991, а след това затворен и умира през 997 г. Още по-фантастично звучи тезата, че Роман е пленен, но Самуил и Охридския архиепископ продължават да приемат Роман за цесаръ. Скилица съвсем ясно казва, че след убийството на Арон, „Самуил станал самовластен господар (монарх) на цяла България”.(събитието  е датирано на 14 юли, вероятно 987) Да припомня, че съгласно Константинополската концепция с развенчаването на император Борис II Българската Империя престава да съществува, а Самуил е бунтовник от западните земи, който няма легитимността на император (василевс). Всички съвременни , а и по-късни хронисти го наричат само Самуил. Това, че Скилица го нарича самовластен господар на цяла България отразява политическото положение към 987 г. Василий II е победен, Арон е убит , а Роман който е скопец, освен това е само формален император без никаква власт.

 

Това, че историците си измислят владетели и определят продължителността на управлението им без ясно съответствие с изворите. Хипотезите за управлението на Роман/Самуил не са обект на този постинг. Според тях Роман властва до 997 (до смъртта му според Яхъя Антиохийски), до 991 (когато е пленен пак според Яхъя) до 1004 когато предава Скопие.

Аз смятам  да не интерпретирам  съобщението, че Роман предава Скопие, а да се доверя на тезата, че скоро след 14 юли 987 Самуил е  български монарх (но не василевс). За да продължа с тълкованията ще напиша, че за непризнаването на Самуил, като василевс причините са очевидно юридически… Не е ясно дали патриарсите след Дамян са канонични, въпреки наличието им Дюканжовия списък. Дълбоко ме съмнява Василий II да е назначил български патриарх след като Цимисхи низвергва Дамян. Така, че в очите на Константинопол Самуил не може да е василевс на българите. За това Скилица твърди, че той става монарх след смъртта на Арон. Не е невъзможно ръководителя на българската патриаршия тогава да го е коронясъл за цесаръ. Явно Йоан Владислав е бил наясно с проблемите на легитимността на българския престол, защото в битолския надпис той е „Iwaном  самодрьжъцем блъгарьскомь”, но „Самоила … цесаръ самодрьжавьнаго”. Не е ясно защо  Йоан Владислав не е цесаръ самодържавен, а е само самодържец. Още по интересен е надписа на гроба на наследника му Пресиян II. Той дори не е самодържец, а само княз.  Съвсем очевидно е, че когато се намесят археолозите официалните историци и създатели на нелепи тези по-добре да „замълчат”…  

 

 

 Тук може да прочетем Скилица.

http://www.promacedonia.org/gibi/6/gal/6_279.html

 

Книгата на Чертков за манасиевата хроника може да прочетем и тук. 115 стр.

 

http://books.google.bg/books?id=fjkFAAAAQAAJ&dq=%D0%A8%D0%B5%D0%B2%D1%8B%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8A+%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9&pg=PP5&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

 




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdravgr
Категория: История
Прочетен: 457453
Постинги: 199
Коментари: 442
Гласове: 911
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031