Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2013 01:18 - При този Никифор цесаръ русите плениха блъгарската земя. доб 17
Автор: zdravgr Категория: История   
Прочетен: 2005 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 04.11.2013 19:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 При този Никифор цесаръ русите плениха блъгарската земя. Два пъти за две лета цесаръ Никифор изведе Святослава на нея. 

image

Горната миниатюра от Манасиевата хроника изобразява „пленяването” на българската земя от русите. 

Всички миниатюри можем да видим на : http://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Search&limit=20&offset=20&redirs=1&profile=default&search=manasses+chronicle

Интригата на Никифор Фока осъществена чрез Калокир и довела Святослав в България е дала резултат много различен от търсения. За ромеите вместо предвидимия и спокоен български император Петър, ще трябва да възпират арогантния завоевател Свяетослав. Нека да обърнем внимание на Святослав. Това не е поредния киевски княз, а изключителен войн роден завоевател, воювал успешно със всички свои съседи. Вероятно е роден 942 г и от 945 до 964 ?? регент е майка му Олга. През 965 напада Хазарската държава, която по това време е на върха на могъществото си контролирайки огромна територия в днешна южна Русия, югоизточна Украйна и част от Задкавказието. Овладявайки столицата на хазарите практически разрушава държавата им. Известно е че преди да се разправи с хазарите, Святослав напада и Волжска България. Известни са и нападения над северна Персия пак по времето на Святослав. И така виждаме един завършен арогантен завоевател способен да се опре на големия демографски потенциал на Киевска Рус. Не това е нужния на Никифор партньор. Точно това обаче е подходящия съюзник на Калокир. Това е човека който може да му помогне да завоюва императорската корона. Описанията на Святослав ясно го поставят като напорист завоевател. И тук трябва да се има предвид ролята на Калокир. Очевидно е че без опитния партньор Святослав не би могъл да успее в България.

 

…. Прочие русите се съгласили и нахлули в България през месец август, 11 индикт, в петата година от царуването на Никифор (968?). Те разорили много български градове и земи и като събрали грамадна плячка, върнали се в страната си. В шестата година от Никифоровото царуване те отново се отправили на поход срещу България и извършили същите и още по-големи опустошения от предишните.

 

Продължението на Манасий към написаните с киновар изречения в началото на постинга е….  След като превзел Преслав руския  княз Святослав завоювал българската земя, подчинил я и заел Доростол. И дошъл тук Цимисхи с голяма войска, победил го и самия него пуснал да си върви. Но Святослав достигнал земята на печенегите и там бил убит заедно с войните си…

 

Но нека да продължим със Скилица.

….  И руският поход срещу българите, необмислен добре предварително, представлявал най-голяма опасност за положението в империята, а и глад вече цели 5 години се ширел в ромейската земя и силно измъчвал градовете. 

…. След като народът на русите покорил България по казания начин и пенил двамата синове на Петър, Борис и Роман, те вече не искали да се върнат в страната си, но възхитени от благоденствието на тези места, съвсем пренебрегнали сключения с император Никифор договор и сметнали, че за тях е изгодно да останат в страната и да завладеят тази земя. Към това ги подтиквал още повече Калокир, който казвал, че ако го провъзгласят за император на ромеите, той щял да напусне България и да сключи таен договор, а също така щял многократно да им даде уговорената дан и да ги има за съюзници и приятели през целия живот. Възгордени от подобни думи, русите започнали да се отнасят към България като към завоювана страна. Те не приели пратениците на императора, който се задължавал да им издължи всичко обещано от Никифор, и дало отговор, изпълнен с варварско самохвалство. Това принудило императора да разреши въпроса с война. И така чрез писмо той в кратко време прехвърлил на запад източните войски, като им поставил за началник магистър Варда Склир, когото назначил за стратилат и чиято сестра Мария била негова законна съпруга, когато бил още частно лице. А русите и вождът им Святослав, като научили за преминаването на ромейската войска, споразумели се с поробените вече българи, а освен това взели за съюзници печенегите и живущите на запад в Панония турки (унгарците), та по тоя начин събрали около триста и осем хиляди души войска, годна за бой. Като преминали Хемус, те опожарили и опустошили цяла Тракия, после разположили стана си някъде близо до стените на Аркадиопол, където чакали започването на войната.

….. Варда Склир успява да победи войската на русите благодарение на засади и престорено бягство…

… През втората година от царуването си (Йоан Цимисхи), като се готвел да тръгне  на поход срещу русите, привлякъл войските с щедрости и назначил за стратези хора, отличили се с разум и опитност във военното дело.

….След като отпратил така пратениците, сам той подир тях прехвърлил Хемус с евзони, около пет хиляди пехота и четири хиляди конници, нахлул ненадейно в неприятелска земя и разположил лагера си близо до града Вилики Преслав, който бил столица на българите. А на цялата останала част от войската заповядъл да го следва бавно…..

… Все пак след като Святослав им отправил много слова, ободрителни и подходящи за момента, те се съвзели и като тръгнали разположили лагера си срещу ромеите.

 

… По-късно след успешно преодоляване на стените на Преслав русите се затворили във вътрешния град.

…. Заловен бил с жена си и децата си и царят (василевсът) на българите Борис, който носел още отличията на царската власт, и после бил отведен при императора. Императорът се отнесъл човеколюбиво с него назовавайки го цар (василевс) на българите, и на всички пленени българи разрешил да отидат безпрепятствено и свободно където искат. Той казвал, че не бил дошъл, за да пороби българите, а напротив, за да ги освободи. Признавал за врагове само русите и се държал с тях като с неприятели.

…. През следващите дни ромейската войска начело с императора превзела и Вътрешния град където се укрепили останалите руси. Града бил преименован на Йоанопол и след Възкресение императорът потеглил за Доростол.

…. Святослав след като научил за превземането на Преслав, ободрил хората си и ги призовал да се покажат храбреци най-вече в този момент. Наредил и всичко останало, както трябва, и като избил всички българи на брой около триста, към които имал подозрение, излязъл срещу ромеите.

… Войските на Святослав се подготвили за сражение на 12 мили от Доростол. След това се появили ромеите и започнало сражение с променлив успех. Към края на деня имало много жертви и отстъпващите руси се спасили в Доростол.

….. Императорът пък отслужил благодарствен молебен на мъченика победоносец Георги, защото той се сразил с неприятелите в деня когато се чества паметта му (23 април ). На другия ден той тръгнал към Доростол и като стигнал там, разположил се в здраво укрепен лагер. Но не пристъпил към обсада, защото се страхувал да не би русите да успеят да избягат с корабите си, докато реката още не е охранявана. Затова, като се разположил на лагер, зачакал ромейската флота. Междувременно Святослав поставил окови на краката и други вериги на планените българи, на брой около 20 хиляди, понеже се страхувал от бунт, и се приготвил да посрещне обсадата. И понеже флотата вече пристигнала, императорът почнал да напада стените и многократно отблъсквал скитите, които се противопоставяли.

…. Святослав с 2 хиляди души преминал реката и се снабдил с храна. След този случай Йоан Цимисхи заповядал на флота под страх от смъртно наказание да охранява крепостта откъм реката. След 65 дни обсада и безуспешни атаки на Доростол императорът решил да ги прогони с глад.

…. След месеци на обсада и сражения извън крепостта и като били жертва на глада войските на Святослав загубили надежда за победа. 

…. Най-накрая Святослав склонил за преговори с ромеите и след разговор  с императора получил възможност да напусне града през Дунав и да се отправи на север.

 

 Тук може да прочетем Скилица.

http://www.promacedonia.org/gibi/6/gal/6_259.html

 Книгата на Чертков за манасиевата хроника може да прочетем и тук. 114 стр.

 http://books.google.bg/books?id=fjkFAAAAQAAJ&dq=%D0%A8%D0%B5%D0%B2%D1%8B%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8A+%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9&pg=PP5&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

 




Гласувай:
1
1



1. czarnian - На първата миниатюра е изобразен ...
04.11.2013 07:03
На първата миниатюра е изобразен Йоан Цимисхий, на втората Василий II :)
цитирай
2. zdravgr - Да вярна теза.
04.11.2013 11:21
Надписа над горната миниатюра е "вземането" на Преслав от Цимисхий... С надписа под миниатюрата се включвам като жертва на копи пейст културата.. Сори за което. Русите нямат нищо общо с миниатюрите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zdravgr
Категория: История
Прочетен: 155065
Постинги: 90
Коментари: 93
Гласове: 609
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31