При този цесаръ Константин, Симеон цесаръ блъгарски влезе с мир в Цесаръград и благословен от Патриарха и обядваха с цесарем и с него.

 Излезе от там и започна  да пленява и в бран победи зле гръки втори път. 

 

Над горната миниатюра ясно се чете „ди зле гръки по дващи”, което е края на второто изречение от добавка 13.   При  царстването на Александър и Константин. 913 г.  107 стр   Родения вероятно през 864-5 г Симеон отива към 878 в Константинопол в Магна Аула. Научава съвършено гръцки и вероятно по-късно живее в манастир. Изучава Демостен и Аристотел. Вероятно се връща в България към 888. По отношение на заемането му на престола историците са единодушни в тълкуването на изворите и застъпват тезата, че Владимир е свален заради отстъпление от православното християнство. Тази теза се подкрепя и от факта, че княз става константинополския възпитаник Симеон, а не втория син Михаил. Началото на конфликта между Плиска и Константинопол е поставен с промяната на мястото на тържището на българските стоки от Константинопол в Солун. Защо това е било толкова важно. Ако употребим съвременна терминология България и Източната Империя са били много различни в икономическо отношение. България е била земеделска страна с големи излишъци на земеделски продукт, който е продавала на южния съсед. Същевременно е имало много слабо развит паричен оборот и данъците са били събирани в натура. Като се изключи военната плячка, достъпа до парите на ромеите българите са имали само чрез търговия на земеделска продукция. Това, че в България почти липсва паричен оборот през 9 век се доказва и от структурата на монетите в българските музеи. За ромеите промяната на мястото на тържището е било без особено значение за фиска, но за българите това е било огромна загуба на очаквани приходи. Реакцията на младия княз Симеон е била адекватна и точна, а тази на Лъв Мъдра нито мъдра нито разумна. На Лъв това се сторило дребен досаден проблем, а не казус бели. Симеон желаейки да защити българските търговци от недобросъвестни ромейски търговци и държавни служители явно е писал на императора, но не получавайки удовлетворение е бил принуден да прибегне до оръжието. Ромейската войска била разбита в Македония, а предводителите Прокопи Кринет и Куртик убити, а войните от императорската хетерия взети в плен. Симеон заповядал да им отрежат носовете и така ги изпратил при императора. Лъв чрез пратеника Никита Склирос предлага на унгарците да нападнат българите от североизток, което и прави сина на Арпас Лиюнтика. Но императорът решил и той да започне война срещу българите по суша и море. Опитът на Симеон да ги спре е повече от неудачен и той е обсаден в Дръстър. След като унгарците напуснали България и получили от императора откуп за пленените българи. Опитът за преговори за мир от страна на Лъв отново се провалил защото Симеон затворил и пратеника Лъв Хиросфакт. Симеон събрал силна войска и нападнал унгарците. Без ромейската помощ унгарците били обърнати в бягство, а страната им опустошена. Симеон надменно писал на императора, че няма да сключи мир, преди да бъдат върнати пленниците българи. Императорът се съгласил на това. Понеже Симеон не искал да изпълни договора, императорът решил, че трябва да обяви война и да го разгроми окончателно. Така той наредил всички тагми и теми от Изток да минат отсам, като приготвил и западните отреди и немалко друга войска. Той ги пратил срещу Симеон, като им поставил за началник и вожд доместика на схолите Катакалон с когото бил и патрицият протовестиарият Теодосий. Прочие те пресрещнали при Булгарофигон Симеон, който идвал насреща. Завързало се сражение и ромеите били победени. Голяма сеч настанала: загинал и сам протовестиарият, а доместикът с неколцина други позорно се спасил в Булгарофигон. Нека да погледнем миниатюрата на пиршеството. Двете царстващи особи са седнали един до друг и са изобразени с бради. Историята се отнася към август 913 за времето когато император е 6 годишният Константин. Очевидно е, че миниатюриста се водел само от текста на повествованието и не е знаел за възрастта на императора. Патриарха Николай Мистик също е изобразен на трапезата.   Тук може да прочетем Скилица. http://www.promacedonia.org/gibi/6/gal/6_244.html     Книгата на Чертков за манасиевата хроника може да прочетем и тук. 107-109стр.   http://books.google.bg/books?id=fjkFAAAAQAAJ&dq=%D0%A8%D0%B5%D0%B2%D1%8B%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8A+%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9&pg=PP5&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false