Тази добавка е вписана при описанието на царстването на Василий I Македонец (867-886).
По интересно е мнението на Чертков.
Източноримските хронисти описват приемането на християнството при Михаил III.
Кедрин расказва за насилственото отстраняване на Итнатий Рангаве от патриаршеския престол и въздигането на Фотий. А, в това време руските кораби опустошили и разорили бреговете на черно море. Тези руси са народ дързък и жесток, живея в Скития около северния Тавър. Даже и римската империя била във велика опасност от техните нападения, но бог помогнал на гърците и русите били принудени да се върнат в отечеството си. Скоро след това изпратили посланници, които да поикат приеване на християнството, което тогава и получили от гърците. Други хронисти разказват за появяване на русите при устието на Дунав по времето когато Михаил е в поход срещу сарацините. Управляващия в отсъствието на императора Орифа изпратил известие на Михаил, че русите с двеста ладии ще се явят скоро пред Константинопол. Императора веднага се върнал в столицата въпреки русите, които били вече около града. Тогава Михаил заедно с Фотий заповядал да издигнат ризата на божията майка в морето близо до влахернския храм и скоро след това започнала буря, която разпръснала руските ладии. Почти всички кораби потънали, а малка част от русите се спасили на брега в мала азия. Уплашени от гибелта на съотечествениците те поискали да приемат християнската вяра и да се върнат в Русия със свещеници и епископ.
Това е станало през 866 по времето на Михаил. Граммата на Фотий писана в края на 866 е в подкрепа на тези факти. Глосаторите на Иван Александър са били прави като са писали, че русите са покръстени при Василий Македонец. Константин Багренородни и други хронисти които твърдят, че това става при Михаил или при Василий не си противоречат дотолкова доколкото това е бавен процес и вероятно е продължил повече години обхващайки края на управлението на Михаил и началото на това на Василий.
За да се изясни напълно това ранно покръстване на руси трябва да се спомене по-късния договор между Киев и Константинопол през 911 и присъствието на руски дружини като част от войските на източноримския император след 945, а възможно и преди това. Официалната руска история твърди, че покръстването е дошло само и единствено от Константинопол. Тази теза не може да обясни наличието на църковни книги само на старобългарски и пълната липса на преводни религиозни книги от гръцки. До 14 век от около 400 запазени руски преписа над 90 % са от български. Въпреки, че Киев има контакти с кримските владения на Константинопол, очевидно е ме няма как да не имало квалифицирани преводачи от гръцки. Обяснението на тези факти може да се крие само в наличието на официално кръщение от Константинополския Патриарх и паралелно навлизане на старобългарска църковна литература и практика с български църковни лица. До 1039 г. всички църковни деятели на Киевската държава са със славянски имена. Промяната идва след като константинополския патриарх установява пълен контрол над Охридската патриаршия в пълен разрез с политиката на Василий II (976-1025). След установяването на гръцки контрол над Охридската архиепископия през 1037, следва и назначаване на гръцки ръководител на църквата в Киевската държава през 1039. Едва след тази година се забелязва пълен контрол на константинополския патриарх над киевската митрополия.
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Най-жалкият блогър за всички времена зна...