От този Василий бе Блъгарское царство по области Гръческое даже до Асънъ цесаръ блъгаром превааго.  

 В надписа Асен е използвана буквата еть която се чете между а и е или като по-дълго е.

 Всички миниатюри от Манасиевата хроника можем да видим на : http://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Search&limit=20&offset=20&redirs=1&profile=default&search=manasses+chronicle

 И наистина при Василий ромейската държава се разшири и държавата на българите мина под един ярем (с нея). Василий Българоубиец е владеел България като своя земя. Патриаршията става Охридска архиепископия. Запазени са преписи на 3 грамоти с които се потвърждават правата и границите на архиепископията.  Като правата на клириците са като „при Самуил”. Нека да се опитаме да погледнем през очите на Василий ситуацията след 1019 г. Бунтовниците от непокорните западни провинции след 44 години са покорени. Техните ръководители са инкорпорирани (с малки изключения) в управленската върхушка на империята, като на някои от тях заемат много важни позиции. Това е  политика провеждана от Василий и продължена от Константин. Най-важните маркери на тази политика са самостоятелна българска архиепископия, която е ясно подчинена на императора, а не на Патриарха или папата. Границите на Охридската архиепископия ясно са декларирани на юг и югозапад и отворени на север, североизток и запад. Ясно се вижда желанието на Василий да се възползва от военните възможности на българските войски. При следващите императори, докато се запазва българския характер на архиепископията се запазва и боеспособността на българските войни. За това говорят многобройните писания в изворите за ромейските успехи с участието на български войски в западните балкани, Сицилия и северна Сирия. Това са последните десетилетия на Ромейска доминация в западните балкани, южна Италия и Сицилия, днешните Сирия и Ливан.  Докато ромейската държава следва политиката на Василий военните и политическите успехи са налице. Интегрирането на българските управници в ромейската върхушка е съпроводено с раздаване на имения и постове основно в азиатската част на империята.

     Пресиян, сина на Йоан-Владислав на два пъти е бунтовнически кандидат-император, а сестра му Екатерина става императрица, като съпруга на Исаак Комнин (1057-59). Въвеждането на парични данъци за българите води до въстанието на Петър Делян, сина на Гаврил Радомир и отчуждава българите от управниците.  Алусиан, по-малкия брат на Пресиян има крайно негативна роля в същото това въстание, като ослепява Петър Делян. Събитията от Разметаница през 987 г. имат своето продължение и в следващите две поколения.

Дъщерята на Алусиан става съпруга на Роман Диоген преди той да стане император (1069-71).

Ирина правнучка на Йоан Владислав също е императрица и съпруга на Алексий Комнин (1081-1118). Така, че династията на Комнините има своя български корен.

 

….Патриций Василий, син на Роман Склир, като се скарал с магистър Прусиан българина, който бил стратег на Вукеларий (в ценрален Анадол с главен град днешната Анкара), се одързостил дотолкова, че влязъл в бой с него. Император Константин (1025-8) сметнал разпрата им за безсрамие спрямо и изпратил и двамата на заточение Василий на остров Оксия, а Прусиан в Плата (северно от Киренайка, днешна Либия)…

… По това време (1029) магистър Прусиан българинът бил наклеветен, че готви заговор с Теодора, сестра на императрицата (Зоя), за да завземе властта заедно с нея и бил затворен в манастира Мануил(в самия Константинопол). И понеже обвинението се потвърдило, той бил ослепен, а майка му – зости, отстранена от столицата. …

…. През същата година, 6539 , индикт 14 (1030) Прусиан се подстригал доброволно за монах и майка му била преместена от Мантинейския в Букелариевия манастир в Тракезия….

…..През същата година избухнало и въстанието в България  по следния начин. Един българин, Петър, по прякор Делян и служител на един цариградчанин, избягал от столицата и започнал да скита из България. Той стигнал до Морава и до Белград, които са крепости в панония, намиращи се по брега на Истър, в съседство със земите на краля на Туркия (Унгария). Той разгласявал, че е син на Радомир, сина на Самуил и че води потеклото си от българите, които отскоро подложили врат под ярема и силно се стремели към свобода. И тъй хората повярвали на думите му и го провъзгласили за цар на България. Като тръгнали оттам през Ниш и Скопие, главния град на България, те известявали за него по пътя и го славели. А когато срещали ромей по пътя си, безмилостно и безчовечно го убивали….

….Тогава те от страх пред императора вдигнали въстание и провъзгласили за цар на България един войник измежду своите хора на име Тихомир, изпитан по храброст и разум. И тъй образували се два въстанически лагера от българи, единият от които признавал Делян, а другият Тихомир. Но Делян писал на Тихомир приятелско писмо с което го канел за задружни действия и го склонил да дойде. Когато двете български войски се съединили, Делян събрал всички и ги призовал да отстранят Тихомир, ако наистина са уверени, че самият той води потеклото си от  Самуил, и искат да царува над тях. Ако ли пък това за тях е нежелателно да премахнат него и да бъдат управлявани от Тихомир. „Защото казал той, един храсталак не храни две червеношийки, нито пък една страна процъфтява, ако е управлявана от двама вождове.” Като изрекъл тези думи, настанал голям смут и всички казали, че искат само него за самовластен началник. Щом взели това решение, те веднага убили нещастния Тихомир, който само като на сън бил поел властта и я загубил заедно с живота си, а цялата власт минала в ръцете на Делян. Той вдигнал всички войски и тръгнал към Солун срещу императора. Като научил това императорът потеглил безредно към Цариград, изоставяйки целият си обоз, шатрата ди и колкото имал злато, сребро и тъкани….

….Най-напред той изпратил под предводителството на тъй наречения Кавкан войска, която завзела Дирахиум. А друга войска начело с Антим била изпратена в Елада. Срещу нея излязъл Алакасевс, който, като влязъл в сражение при Тива, бил разбит и голям брой тиванци били избити. Тогава и Никополската тема (в Западен Епир) с изключение  на Навпакт се присъединила към българите…..

… През месец септември, 9 индикт1 6549 (1040) вторият син на Аарон, Алусиан, който бил патриций и стратег на Теодосиопол, избягал ненадейно от столицата и се присъединил към Делян….

… Делян го приел много радостно, защото се страхувалда не би българите да се присъединят към него като произхождащ от царска кръв. Изглежда, че той разделил с него царската си власт и като му дал 40 хилядна войска, изпратил го да обсажда Солун. Управител на този град тогава бил племенникът на императора, патриций Константин. Като отишъл, оградил града с ровове и старателно започнал обсадата. Шест дни той се опитвал да превземе града със стенобойни и други машини. Той бил отблъснат отвсякъде и като се отказал от всичко решил да постигне целта си чрез дълготрайна обсада….

… И тъй паднали повече от 15 хиляди българи и били взети не по-малко пленници. А останалите заедно с Алусиан избягали позорно при Делян…

Когато след поражението Делян и Алусиан се събрали, те започнали да се съмняват един в друг: последният, понеже се срамувал от поражението, а първият, понеже подозирал измяна. Те почнали да злоумишляват помежду си и да дебнат удобния случай. И тъй Алусиан приготвил обяд с няколко свои хора и поканил Делян на угощението. Когато главата на Делян се размътила от пиене, той го хванал и го ослепил, без изобщо българите да разберат нещо от случилото се. После избягал при императорът в Мосинопол. Императорът го пратил в Цариград….

 

…. В първата година от царуването на (Михаил VII Дука 1072),11 индикт, сръбскията народ, който се нарича и хърватски, тръгнал да пороби България. …

…. Първенците на България смятали, че Михаил (княза на Зета), щял да им помогне и да им съдейства и да им даде сина си, за да го провъзгласят за цар на България, та да бъдат освободени от властта и гнета на ромеите. Той ги послушал с удоволствие и като избрал 300 души от своите хора, поверил ги на сина си Константин, наричан и Бодин и го изпратил в България. И тъй като отишъл в Приздиана, където били скопските първенци, чийто предводител бил Георги Войтех от рода на Комханите. Те провъзгласили Бодин за цар на България, като го прекръстили от Константин на Петър…

…. Завързало се страшно сражение и ромеите претърпели още по-страшно поражение. И наистина паднали много ромеи и българи и били взети още по-голям брой пленници, между които били и самият дук Дамян Даласин, таса наричаният Проват, както и Лонгибардопул и много други с тях. Бил взит и целият лагер и всичко в него било ограбено. След това българите открито провъзгласили Бодин за цар, като го прекръстили на Петър. Те се разделил на две и хората на Бодин тръгнали към Ниш, а другите с някой си Петрила, който бил пръв подир Бодин потеглили срещу ромеите в Кастория. Петрила се насочил срещу Охрид и го превзел с пристъп, защото градът не бил още укрепен, а стоял в развалини още от времето, когато имперотор Василий го разрушил, понеже подозирал, че намиращите се в него дворци на българите са важен въстанически център. Там бил приет благосклонно и след като подготвил населението да провъзгласи за цар неговия господари направил същото и в Девол, той отишъл с пълна скорост в Кастория защото там се били събрали привържениците на ромеите. Там били охридският стратег Мариан, деволския стратег, патриций и антипат Теогност Вурца, а с него и стратегът на кастория, укрепили града, както разказахме. С тях били и Борис Давид и много други, които страхувайки се от заплахата на местните българи, потърсили прибежище в Кастория. А Петрила, като превзел Кастория с безчетна войска от българи, започнал да приготвя, каквото било нужно за бой. Когато и ромеите се наредили и излезли срещу българите, те ги атакували с голяма сила и обърнали в бягство Петрила, като го принудили да бяга през непроходими планини, за да стигне при господаря си Михаил. Те избили и много българи, заловили и човека, който у хърватите заемал първо място след Петрила, и го занесли окован при императора. Бодин пък, щом стигнал в Ниш, започнал да се разпорежда с българските работи вече като цар. …

….Но Войтех, който се разкаял, задето бил толкова благосклонен и държал страната на ромеите, съобщим тайно на хората в Ниш да отидат бързо при него и да избият безмилостно и жестоко всички хора на Саронит, които били безгрижни и нехайни. Като получили съобщението, те тръгнали от Ниш и се насочили към Скопие. Земята била покрита със сняг, защото било зима месец декември. Но понеже хората на Саронит разбрали това, той излязъл с цялата си войска срещу (бунтовниците) и като ги пресрещнал на едно място, наречено Таоний, избил ги почти всичките. Паднал в плен и Бодин. А Лонгибардопул, който, като казахме, бил минал на страната на Михаил, разменил с него обещания за вярност и се оженил за дъщеря му….

По-късно Бодин бил заточен в Антиохия, но баща му наел венецианци, които го отвлекли и върнали в Зета.

…. Понеже мизите явно замисляли въстание и начело на това зло застанали онези хора, за които вече споменах (Асен и Петър), императорът излязъл на поход срещу тях (1086?). Но не трябва да изпускам в разказа си и следните неща. Власите се колебаели най-напред и не се решавали да започнат въстанието, към което ги подбуждали Петър и Асен , понеже предугаждали важността на това дело….

…. Поради това и христовият мъченик Димитър напуснал главния град на солунчаните и тамошния храм и пребиваването си при ромеите, а дошъл при тях, за да им бъде помощник и покровител в делото……

….А единият от братята, Петър, увенчал и главата си с златен венец и на краката си обул и пристегнал пурпурни обувки….

 

И както правилно е написал търновския глосатор От Василий до Асен първи българското царство е област на гръцкото.

 

Никита Хониат

http://www.promacedonia.org/gibi/11/gal/11_026.html

 Тук може да прочетем Скилица.

http://www.promacedonia.org/gibi/6/gal/6_297.html

 

Книгата на Чертков за манасиевата хроника може да прочетем и тук. 115 стр.

 

http://books.google.bg/books?id=fjkFAAAAQAAJ&dq=%D0%A8%D0%B5%D0%B2%D1%8B%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8A+%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9&pg=PP5&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

 

Извинявам се за невежеството ми, но 22 ли са добавките към Манасиевата хроника или има и още?
Като предложение - можете да дадете една обобщаваща статия за всичките 22 добавки...