Тук виждаме как русите пленяват Дръстръ.
Всички миниатюри от Манасиевата хроника можем да видим на : http://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Search&limit=20&offset=20&redirs=1&profile=default&search=manasses+chronicle
Похода на Святослав в България не е известен с подробности. Ромейските хронисти се фокусират само върху събития свързани с тяхната история.
…И тъй руска войска потеглила на поход срещу страната им и опустошила голяма част от страната им, и откарала безбройна плячка. и на следващата година русите нанесли на българските земи злини, не по-малки от предишните. И русите като подчинили под властта си българският народ, страната им и предводителите на народа Борис и Роман, забравили вече своята земя и искали да останат там, като владеят страната…
Въпреки това Лъв Дякон описва ,че Святослав жестоко и безчовечно набил на кол 20000 от заловените във Филипопол.
Очевидно за управляващите в Константинопол става изключителната напористост и боеспособност на огромната войска на Святослав. Само за около година Святослав успява коренно да промени политиката на империята. Изведнъж желаната цел да се уязви и дори завоюва България остава на заден план и прогонването на Святослав става единствена цел на Никифор, а по-късно и на Цимисхи.
Целта на Святослав да създаде огромна империя която да управлява от Преславец ??? , където да „се стичат всякакви блага: от гръцката земя злато, коприна, вина и различни плодове, от чехите и угрите - сребро и коне, от Русия пък - кожи и восък, мед и роби.”
Съвсем очевидна е ситуация на която Никифор Фока дава тласък като решава да подкупи с 15 литра (455 кг) злато Святослав, за да уязви и вероятно разруши българо-унгарския антиромейски съюз. Очевидно Никифор, не е проектирал в тези събития и никаква роля за Калокир, посредника при тези преговори. Изведнъж се оказва, че съветника става твърде близък с тираничния окупатор, а отгоре на това и кандидат василевс. Бедите на Никифор не свършват до тук. Трябва да удържа и южна Италия, а заедно с това и да си откажи от най-голямата си идея завладяването на божи гроб. Амбициозния василевс завладява дори близките околности на Йерусалим и дори начело на войската си вижда града, но е принуден да се откаже след като узнава за проблемите на балканите.
…. А Калокир, причинителят и виновникът за тия беди, който случайно също пребивавал там(по това време в Преслав), не дочакал дори и тръбата, но като научил, че императорът е пристигнал и сам ще ръководи военните действия, измъкнал се тайно от града и избягал в лагера на русите (в посока Дръстръ).
Дядото на българския василевс Борис II, Симеон би се обърнал в гроба, ако е знаел че при внука му, създадената от него империя, ще е арена на военни действия на арогантни нашественици. Това е може би най-тежкото положение в което изпада България в своята история. Българския василевс не може да контролира дори столицата си …. Само 45 години делят България от върха на славата до позорното положение в което се намира през 971 г.
Цимисхи след превземането на Преслав насочва цялата си армия към Дръстър където Святослав вече го очаква. Русите не разполагат с 330 000 войни както твърдят хронистите. Но вероятно от времето на Деций Мизия не е виждала такива огромни армии в сражение.
Святослав е оковал 20000 българи. Русите са изненадани в Преслав от ромеите и това е силен сигнал накъсе са насочени симпатиите на българите. Святослав се подготвя за битка. Битката е пред стените на Дръстър и завършва с това, че Цимисхи успява да надделее над Святослав. Русите се затварят зад стените на крепостта.
Ромейската дунавска флота обаче е далеч и Святослав успява да се снабдява с храни през Дунав. Когато обаче обръча се затваря положението на русите бързо става катастрофално. Опитите на русите да пробият обсадата със сила са безуспешни. Но и Цимисхи не може да продължи обсадата вечно. Войските му са далеч от ромейските граници и от дълго време са във война.
….. (Скитите) нямали и никаква възможност да избягат с лодките си, понеже, както казахме, изходите били грижливо пазени. И тъй те свикали съвещание: едни предлагали да се измъкнат тайно през нощта, а други да поискат от ромеите обещание и уверение за ненакърнимост, тъй като нямало друга възможност за оттегляне и така да заминат за страната си. Други изказали други мнения, всеки според изискванията на момента, но всички желаели да свършат войната един път завинаги. Святослав обаче много настоявал още веднъж да влязат в бой с ромеите, та или с упорита борба надвият враговете си или ако бъдат победени, да предпочетат славна и блажена смърт пред позорен и укорен живот.
…. Прочее на другия ден те излезли масово от крепостта и като затворили вратите , за да не може никой да се върне в града и да потърси там спасение, влезли в бой с ромеите. Настанало ожесточено сражение и варварите се биели храбро.
…. Ромеите по съвета на императора отстъпили и след това нападнали русите, но не успели да ги пречупят. По-късно Святослав отхвърлил предложението на Цимисхи за единоборство и сраженията продължили. Като отдалечили русите от крепостта ромеите затворили достъпа към вратите на крепостта.
…. Светослав пък след като опитал всички средства и в нищо не сполучил, разбрал, че не му остава никаква надежда и започнал да мисли за споразумение. И тъй той проводил при императора пратеници за да поискат гаранции. Той молел да бъде приет между съюзниците и приятелите на ромеите и невредим да се върне с хората си в родината, а също и да се даде на желаещите скити свободен достъп за търгуване.
….. императорът потвърдил всички молби.
. … Пак по молба на Святослав императорът проводил пратеници до печенегите, за да ги поканят, ако искат, да им бъдат приятели и съюзници и да не преминават Истъра и опустошават България, както и да позволяват на русите да минат свободно през земите им, за де се върнат в страната си….
…. Печенегите приели пратениците и сключили споразумение за всичко друго, като само отказали русите да минат през страната им. ..
Русите потеглят към Киев вероятно в края на юли 971, презимуват при устието на Днепър. През пролетта на 972 Святослав се опитва да продължи на север, но при Днепърските прагове попада в печенежка засада. Святослав и дружината му са убити, от черепа му е изработена обкована със сребро чаша. Подобно на съдбата на друг неуспешен покорител на България.
И ако в Манасиевата хроника можем да видим княз Крум с чашата в ръка, няма подобна миниатюра с печенежкия каган Куря. Можем обаче да направим извода, че и Куря и Крум са вярвали, че по този начин ще придобият силите на собственика на черепа.
Тук може да прочетем Скилица.
http://www.promacedonia.org/gibi/6/gal/6_259.html
Книгата на Чертков за манасиевата хроника може да прочетем и тук. 115 стр.
При този Никифор цесаръ русите плениха б...
Този Цимисхи цесаръ зае Преславъ. доб ...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
КОН - КОЛЬО СЕВОВ