При този цесаръ Роман, блъгарски цесаръ Симеон много пъти до самия Цесаръград плeни. Дори и царския дворец запали и Одрин взе, и при този цесаръ умре.

 

В дясно от долната миниатюра ясно се чете „Симеон црь блгаром запали и пигия”, което е логическото допълнение към на второто изречение от добавка 14.

 

Обучения във Магна аула в Констатинопол става български княз през 893 г. Първите 20 години от управлението му въпреки конфликта с Римската империя през 896 г., са мирни. Управлението след 913 г. отразява политическите стремежи на Симеон за трона в Константинопол. За да отговорим на въпроса каква е причината за такъв драматичен обрат в българската политика, трябва да разгледаме какво представлява и доколко стабилна е властта в Константинопол. Промяната в Цесарьграда настъпва със смъртта на Лъв Мъдри (886-912). През управлението си Лъв е смел реформатор, който издава сборник законници, насърчава издаването на книги, самият той пише на различни теми, въвежда различни промени в административната уредба, увеличава контрола над димите и сената. Въобще работи активно над административното строителство на империята. В негово лице Симеон има противник, който контролира изцяло империята и се ползва със заслужен авторитет. Във водените войни в Сицилия и в Анадола, империята успява на изток, но губи контрола над Сицилия, но въпреки това запазва важните форпостове в Магна Грека (Южна Италия). С неговата смърт империята се оказва в особена ситуация престолонаследника е 6-7 годишен и има неособено авторитетен регентски съвет. Очевидно Симеон е имал отлични позиции в двора в Константинопол. Нека да разгледаме възможностите пред Симеон.

-         Да бъде един от регентите

-         Да уреди династически брак и да стане Василиопатер и/или Василевс

-         Да стане Василевс без да отстранява малолетния Константин, като се противопоставя на противниците му

 

Тези възможности са съществували пред Симеон през 913 г., но след като Роман Лакапин (920-944) става василиопатер, а по-късно и василевс, се оказва, че мечтата на Симеон за трона минава само през всяване на разкол в Цесарьград и заемане на мястото на Роман Лакапин, който очевидно е откраднал идеята на Симеон. Описаната случка където Симеон навел главата си пред патриарха, който го благословил и положил на главата му вместо корона собствения си епириптарий. Вероятно след тази случка на печатите на Симеон пише Василевс на Ромеите. Според мен Симеон е василевс със сигурност преди възкачването на Роман Лакапин. Писмата на патриарха до Симеон ясно показват влиянието на Симеон в Цесарьград.

 

Но, нека да прегледаме изворите.

 

.. А Симеон пак изпратил силна войска срещу ромеите под началството на Хаган, един от неговите велможи, и на Миник, началник на конярите, като им поръчал да се отправят на поход колкото се може по-бързо срещу самата столица. Когато научил за нахлуването им, император Роман се опасявал да не би да дойдат и опожарят най-красивите дворци и жилища в околността на столицата. Той изпратил ректора Йоан заедно с Лъв и Пот Аргировци и достатъчно войска от императорската гвардия и от отредите.  С тях бил и патриций Алексий Моселе, друнгарий на корабите, заедно с хората си. През петата седмица от постите те разположили войската в равнината при Изворите и зачакали там. (Тук е добре да изясним къде си намират изворите – пигия на гръцки. В интернет пространството циркулират различни тези, че са до влахернския дворец-десния бряг или на левия бряг на Златния рог. Ако пигия е на до влахернския дворец, то Симеон е опожарил Цесарьград до Влахерните тоест влязъл е в града и го е запалил. Безпристрастния съдник е гугъл при надпис Константинопол и Пигия на гръцки излиза само една църква и тя е на около 500 метра северозападно от Силиврийската порта тоест извън теодосиевите стени. Манастира (балъкли на турски) и до ден днешен съществува на това място и може да се види с maps.google.com, а на картата по долу срещу Gate of Pege се чете Zoodochos Pege
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/70/Byzantine_
Constantinople_eng.png). Оттам се появили българите и стремително се нахвърлили срещу тях с неясен вик.

Част от войската избягала до корабите в морето, други се удавили, а някои влезли в крепостта. Някои станали жертва на българите, а други били пленени.

…. А българите, без да срещнат каквато и да е съпротива, изгорили дворците при изворите и опожарили целия Стенон.

…Къде се намира Стенон не успях да установя.  Почти съм сигурен, че второто изречение от добавката и надписа до миниатюрата се отнасят  точно до това изречение на Скилица. Съмнително след толкова острите атаки на Симеон да останали сгради извън крепостните стени.

… Българите нахлули отново в ромейската земя и се приближили до дворците на императрица Теодора (съпругата на Роман). Понеже не срещнали никаква съпротива, те ги опожарили.

…. Следва описание на сражение в българския лагер. Българите преследвали ромеите до Влахерните. Очевидно е че българския лагер е бил досами теодосиевите стени. По-късно Симеон отново превзема Адрианопол. Градът е превзет след продължителна обсада и глад. Оставените в крепостта български войски се оттеглили при последвалия ромейски натиск.

 През 923 Василевсът Симеон отново е пред Цесарьград като искал да преговаря с патриарх Николай.

…. Но когато отишли при Симеон и искали да говорят за мир, той ги отпратил и пожелал да види самия император Роман защото бил уведомен, че той е разбран и справедлив човек. Роман приел това предложение на драго сърце. Той пратил да приготвят на брега при Космидион (най-северната част на града) в морето много здрава скеля, та когато императорската триера пристигне, да пусне котва там. … А Симеон пък изпратил хора, които изгорили построения от Император Юстиниан храм на пресвета Богородица при Извора. (излиза, че е опожарил Пигия два пъти …??) Опожарил и всичко наоколо, от което било ясно, че не желаел мир. Императорът пък отишъл във Влахернския храм заедно с патриарха. …..Когато това станало, било деветият ден на месец ноември. Пристигнал и Симеон, придружен от войска, разделена на много отреди, различни на глед: едни имали златни щитове и златни копия, а други сребърни щитове, трети медни щитове, а четвърти били с други щитове според желанието на всеки. Те заобиколили Симеон и го приветствали на гръцки език като император. Градското население наблюдавало от стените зрелището…. Точно тази среща е свързана с унизителната молба на Роман за мир.  Известната песен го казва повече от ясно…. НЕКА ТОЙ ДА ПРОСИ МИР….   По нататък повествованието стига до даровете за Симеон и поличбата на летящите над царствените преговарящи два орела, които се разделили след среща във въздуха като единия се отправил към града, а другия към Тракия. Астронома Йоан предсказал на императора, че ако прати да отрежат главата на статуята над арката на Ксиролоф Симеон щял да умре веднага, защото тази статуя била въплащение на Симеон. Когато отрязъл главата на статуята в същия час Симеон умрял в България, поразен от сърдечна болест.    Тук може да прочетем Скилица. http://www.promacedonia.org/gibi/6/gal/6_251.html     Книгата на Чертков за манасиевата хроника може да прочетем и тук. 107-111стр.   http://books.google.bg/books?id=fjkFAAAAQAAJ&dq=%D0%A8%D0%B5%D0%B2%D1%8B%D1%80%D0%B5%
D0%B2%D1%8A+%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%
BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9&pg=PP5&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false